2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
С. 15.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 363/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. К. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Д. П., срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 255 от 17.10.2013г. по в.гр.д. № 549/2013г., с което е потвърдено решението на Сливенския районен съд, № 673 от 19.07.2013г. по гр.д. № 1627/2013г., с което е увеличен размерът на издръжката на детето Н. от 30 лв. на 150 лв. Решението е обжалвано в частта над сумата от 80 лв. до 150 лв. присъдена месечна издръжка.
Ответникът по касация Н. Б. К. от [населено място], със съгласието на майка си Т. Г., в подадения от пълномощника им адв. М. Й. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да увеличи размера на присъдената издръжка за непълнолетния Н. / [дата на раждане] / от 30 на 150 лв. съдът е приел, че от определяне на предходната издръжка когато детето е било на три години е изминал продължителен период от време. Н. вече е ученик и е във възраст, характеризираща се с висок интензитет на физическо израстване. Освен, че са необходими средства за учебни пособия, облекло и други консумативи, се нуждае от пълноценна храна. Съдът е приел, че необходимата ежемесечна издръжка за детето е в размер на 300 лв. Съобразно доходите и възможностите на двамата родители е преценил, че всеки от тях следва да заплаща по 150 лв. издръжка, като се е съобразил и с обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му. За неоснователно е приел възражението на ответника, че 150 лв. е непосилен и висок за него размер на издръжката. Приел е, че ответникът не е доказал наличието на утежняващи материалното му състояние факти като заболяване, неработоспособност или намалена такава. Същият е регистриран като търговец от м. май 2012г. и съгласно данъчната декларация е реализирал доход макар и по-нисък от минималната работна заплата за страната. Обстоятелството, че живее в жилище под наем не може да се противопостави на задължението за заплащане на издръжка.
К. Б. Н. К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на споровете относно издръжка на дете. За установяване наличието на противоречива съдебна практика прилага съдебни решения, част от които не са окончателни, с мотиви, че сходни с настоящия случаи дела са решени чрез присъждане на по-нисък размер на издръжка за дете. На следващо място посочва, че съществен процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, е непризоваването на АСП /ДСП/ като контролираща страна по делото.
Относно размера на присъдената издръжка конкретен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това, тъй като предмет на делото е издръжка на дете, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да отбележи следното: Указания на съдилищата относно делата за издръжка са дадени с ППВС № 5/1970г., като с т. 4 са дадени разяснения как следва да се определят възможностите на лицето, което дължи издръжка. Прието е, че възможността е винаги обективна и конкретна, определя се от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Разясненията в т. 4 на посоченото ППВС са допълнени и уточнени с ППВС № 5/1981г., т. 1 като е прието, че с издръжката следва да се осигуряват условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно. Изложените обстоятелства са обсъдени от въззивния съд при определяне на размера на издръжката на детето Н.. Конкретната преценка на съда не е правен, а фактически въпрос и не е основание за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, че правният въпрос не е свързан с възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или с обсъждане на събраните по делото доказателства. Различните размери на присъдена издръжка по отделните дела е в резултат на различна фактическа обстановка и не е основание за допускане на касационно обжалване.
П. въпрос също не е посочен, но от мотивите на касационната жалба и на изложението може да се формулира въпросът следва ли Дирекция „Социално подпомагане” да участва по делото като контролираща страна. В. съд е приел, че не е допуснато нарушение, свързано с непризоваване на Дирекция „Социално подпомагане”, тъй като в случая не е налице непосредствено засягане на права или интереси на дете, свързани с условията, в които то живее, расте и се възпитава, а се касае за законовото задължение на родителя за заплащане на издръжката на детето. ВКС намира, че в настоящия случай този въпрос не е от значение за решаването на делото. Предмет на касационната жалба са оплаквания за прекомерно висок размер на присъдена издръжка на детето, т.е. интересите на детето не са накърнени.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 255 от 17.10.2013г. по в.гр.д. № 549/2013г.
ОСЪЖДА Б. Н. К. от [населено място] да заплати на Т. Г. Г. от [населено място] сумата 100 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: