3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
С. 15.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 533/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Г. Т., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1888 от 30.09.2013г. по в.гр.д. № 2137/2013г., с което е отменено решението на Варненския районен съд, ГО, ХХV с-в, от 27.02.2013г. по гр.д. № 4267/2012г. и вместо него с въззивното решение са уважени предявените от С. Н. Н. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 4 КТ.
В представения писмен отговор от пълномощника й адв. Б. Х. ответницата по касация С. Н. Н. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от С. Н. Н. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 4 КТ въззивният съд е приел, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение като ищцата е заемала длъжността „лекар–ординатор”, прекратено на 10.02.2012г. на основание чл. 190 ал. 1, т. 2 КТ поради неявяване на работа в периода от 09.01.2012г. – 20.01.2012г. и от 23.01.2012г. до 26.01.2012г. Като безспорно съдът е приел, че през посочения в заповедта период ищцата не е била на работа. Спорно е дали е ползвала разрешен й от работодателя отпуск, респ. дали същият е бил длъжен да й разреши такъв, както и какви са последиците на отправените от въззивницата писмени изявления до работодателя от 19.01.2012г. и 23.01.2012г. С молба от 03.01.2012г. ищцата е поискала да й бъде разрешено ползването на 2 дни платен годишен отпуск /като учебни/ за периода от 09.01.2012г. до 11.01.2012г. и 13 работни дни неплатен отпуск за периода 12.01.2012г. – 27.01.2012г. Тази молба е оставена без уважение, видно от поставената върху нея резолюция. С молба от 19.01.2012г. тя е отправила изявление до работодателя си, че желае да бъде освободена от работа, като молбата й следва да се счита за предизвестие. Съдът е приел, че тази молба съставлява изявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника на основание чл. 326, ал. 1 КТ, поради което и считано от 19.01.2012г. е започнал да тече едномесечният срок на предизвестието. С нова молба от 23.01.2012г. ищцата е уведомила работодателя си, че считано от 23.01.2012г. прекратява действието на сключения помежду им трудов договор, заедно с всички произтичащи от това законни последици. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че уведомлението от 23.01.2012г. следва да се тълкува във връзка с предходното изявление на въззивницата от 19.01.2012г., с което същата е заявила желанието си да прекрати едностранно трудовия договор, и с нормата на чл. 220, ал. 1 КТ, която предвижда, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи обезщетение на другата страна за неспазения срок на предизвестие. В заключение е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по инициатива на ищцата на 23.01.2012г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ, поради което и към датата на уволнението работодателят не е разполагал с дисциплинарна власт и не е можел да наложи дисциплинарното наказание. Само на това основание извършеното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова, без да е необходимо да се изследва въпросът ползвала ли е въззивницата законно отпуск за периода от 09.01.2012г. до датата на прекратяване на трудовия договор /23.01.2012г./. Решението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав.
К. „Специализирана болница по очни болести за активно лечение-В.” моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос може ли да се разглежда иск при липса на правен интерес за страната към деня на завеждането на делото. Изложени са съображения, че правен интерес е налице само относно иска за отмяна на дисциплинарното уволнение, но не и относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка, по който производството по делото е следвало да се прекрати.
Върховният касационен съд намира, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С решение № 203 от 30.05.2011г. по гр.д. № 832/2010г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в отговор на въпроса за законосъобразността на издадената от работодателя заповед за уволнение, връчена след едностранно прекратяване на трудовия договор от страна работника, е прието, че трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. С получаването на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор /в случая по чл. 327, т. 2 КТ/ е настъпило действието на прекратяването /съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ/ и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна. Поради това искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да се уважи. Основателен е и искът за промяна на основанието за уволнение – действителното основание за прекратяване на трудовия договор е по чл. 327, т. 2 КТ, вместо вписаното в трудовата книжка – чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1888 от 30.09.2013г. по в.гр.д. № 2137/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: