О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
гр. София, 19.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 516/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 279 от 17.10.2018 г. по в.т.д. № 323/2018 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 45 от 05.04.2018 г. по т.д. № 113/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С последното касаторът е осъден да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД сумата от 113 735 лева, представляваща размера на неразплатен остатък по спецификация за болнична медицинска помощ по договор № 13/РД-29-421/25.02.2015 г. за периода 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г., за който е била издадена фактура № 0000069795/14.04.2015 г., ведно със законната лихва върху така присъдената стойност от датата на предявяване на иска в съда – 29.06.2017 г., до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на които се претендира отмяната му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва нейната основателност, както и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е взел предвид следното от фактическа страна:
Ищецът – „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД, е сключил с НЗОК договор № 13/РД-29-421/25.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и последващи три допълнителни споразумения към основния договор. Последното от тях е влязло в сила на 20.03.2015 г., като с него е определен лимит на месечната стойност на извършваните за този месец (м. 03.2015 г.) услуги по клинични пътеки. На това основание НЗОК е отказала да заплати процесната сума, с която определеният лимит е надхвърлен.
За безспорно е прието, че съответните дейности по клинични пътеки от страна на лечебното заведение са действително извършени. Същите са осъществени в изпълнение от страна на болничното заведение на задълженията му по ЗЗО и ЗЛЗ. Към датата на сключване на последното споразумение, послужило като основание за отказ да се заплати процесната сума, договореният в него лимит на разходите за м. март 2015 г. по клинични пътеки е бил вече достигнат, а уговорките в чл. 5, т.т. 1, 2, 3 и 8 от основния договор с НЗОК не допускат спиране от страна на МБАЛ на планираното за месеца лечение на здравноосигурени лица, включително тези по спешна помощ. Установено е, че за периода 01.03.2015 г. – 31.03.2015 г. е била издадена фактура № 0000069795 от 14.04.2015 г. на стойност 126 832 лв., от които, въз основа на решения на Надзорния съвет на НЗОК, били изплатени сумите от 10 817 лв. на 02.06.2015 г. и от 2 280 лв. на 05.08.2015 г.
От правна страна въззивният съд е приел, че предвиденото в чл. 52 КРБ право относно достъпа до безплатна медицинска помощ може да бъде упражнено в рамките на бюджета на НЗОК за съответната година, при условие че с предвидените разходи за медицинска помощ в този бюджет следва да са съобразени НРД за годината, договорът, определящ обемите и цените на медицинската помощ, а и самите индивидуални договори с изпълнителите на такава, като за да се създадат условия за спазване на съответната бюджетна рамка, е предвидено изискването на чл. 4 ЗБНЗОК. Това обаче не значи, че разходването на бюджета за годината в един по-ранен период лишава гражданите от правата им по чл. 52 КРБ. По тази причина съдът е заключил, че при създаване на такава ситуация за Касата възниква задължението да използва бюджетния си резерв, за да осигури предвиденото в КРБ право на гражданите по чл. 52 КРБ, вместо да съблюдава фискалната дисциплина.
Като е извел извод, че за исковия период към момента на приемане на НРД за 2015 г. и сключване на процесния индивидуален договор е действала методика, одобрена с ПМС № 94 от 24.04.2014 г., а от 20.03.2015 г. е влязла в сила одобрената с ПМС № 57 от 16.03.2015 г. нова методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, решаващият състав е приел, че в действащата след 20.03.2015 г. нова методика, съответно приложима при отчитането дейността за м. март на 2015 г., е отпаднало условието за отхвърляне на дейността поради превишаване стойностите, залегнали в приложение № 2 към индивидуалните договори. В чл. 21, ал. 4 е предвидено, че при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнителя на БМП за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, същият формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. В случая, лечебното заведение не се е съобразило с тази възможност и е престирало съответната медицинска услуга, но това неспазване на законовата разпоредба не може да игнорира факта на извършването й и съответно възникване на задължението за нейното заплащане от страна на НЗОК с оглед разпоредбата на чл. 45 ЗЗО, като плащането на този тип дейност следва да стане при вземане на решения за изменение на съответната бюджетна рамка, което според чл. 4 от ЗБНЗОК е от компетентността на Надзорния съвет на НЗОК.
В инкорпорирано в касационната жалба изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи очевидна неправилност, изразяваща се в това, че съдът се е произнесъл в противоречие с приетите по делото доказателства и в частност – с обяснителна записка към финансовия отчет на НЗОК за 2015 г., както и се е позовал на правна норма – чл. 17, ал. 12 от Приложение № 2Б на одобрената с ПМС № 57 от 16.03.2015 г. нова методика за остойностяване и заплащане на медицинската помощ, която не регламентира основания за отхвърляне заплащането на дейността.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения:
Съгласно константната и непротиворечива практика на съставите на ВКС, ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо да е налице правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл, или да е приложена несъществуваща или отменена правна норма (но не и на уговорки в договор или анекси към него) или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, наличието му следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая цитираните по-горе оплаквания в касационната жалба предполагат нов анализ на съдържанието на последното допълнително споразумение, сключено към основния договор между страните. Подобни действия на съда са допустими и задължителни при преценка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт в производството по основателността на касационната жалба, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и в производството по преценка за наличие на основания за допускане на касация в хипотезата на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.
По отношение на другото наведено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно – противоречие на обжалваното решение с Решение на Конституционния съд № 2/22.02.2007 г. по конституционно дело № 12/2006 г., касаторът изобщо не е формулирал правен въпрос, с оглед на което липсва възможност за дискреция относно наличието на посочения допълнителен критерий. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора правен въпрос, сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
При този изход на спора и при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят исканите разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, в доказания като платен размер от 3 550 лв.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 279 от 17.10.2018 г. по в.т.д. № 323/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ:[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 3 550 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: