О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
С. 11.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2398 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Апелативна прокуратура против въззивно решение № 509 от 16.03.15г. по в.гр.д.№ 40/15г. на Софийски апелативен съд, с което е частично отменено решение от 27.06.2014г. по гр.д.№ 2891/13г. на Софийски градски съд в частта, в която е уважен иска за разликата над 10 000лв. и 30 000лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска на С. С. С. за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати, на основание чл.2 ал.1 т.3 от З. разликата над 10 000лв. и 30 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано в периода 4.08.2013г. – 5.03.2013г. обвинение за извършено престъпление по чл.142 ал.2 т.2, вр. ал.1 НК, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 5.03.2003г. до окончателното й изплащане, като е потвърдено решението в останалата уважителна част.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Счита, че въззивният акт не съдържа мотиви относно причинно-следствената връзка между установените по делото обстоятелства и причинените на пострадалия вреди, както и относно конкретното им отражение върху определения размер на обезщетение. Позовава се на две решения на ВКС по чл.290 от ГПК и на влязло в сила решение на В..
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил от една страна, че С. С. С. е бил оправдан по обвинение за извършено тежко умишлено деяние /отвличане на физическо лице с цел противозаконно лишаване от свобода, извършено на 13.08.2002г./, като обвиняем за същото деяние е била и съпругата му, при производство продължило около десет години /от който шест пред първата инстанция/,а от друга, че му е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка” / изменена в „задържане под стража”, но неизпълнена поради негово задържане в Гърция/. Съдът е съобразил, че освен следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, пострадалият е претърпял и допълнителни негативни емоционални преживявания, изразяващи в това, че от ведър и лъчезарен човек се е превърнал в необщителен, затворен и сприхав, както и че обвинението се е отразило и на работата му, като е довело до отръпване на клиенти и преустановяване на бизнес-отношения. Съдът е отчел и факта, че пострадалият е баща на две малолетни деца, като повдигнатото обвинение е причинило и допълнителни притеснения, произтичащи от родителската отговорност и воденото наказателно преследване и срещу майката на децата. Не е счел за основателно направеното възражение по чл.5 от З. за съпричиняване.
При тези данни, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно цитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. /С оглед последното представената съдебна практика е несъотносима, защото всеки отделен случай е различен и при определяне на конкретния размер на обезщетението спецификата на съответната установена фактическа обстановка е определяща/. В случая въззивният съд е определил следващото се обезщетение за неимуществени вреди като е съобразил всички релевантни обстоятелства – продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение, авторитет и професионални изяви на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №509 от 16.03.15г. по в.гр.д.№ 40/15г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. : ЧЛЕНОВЕ :