5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
[населено място], 20.01. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 675 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. Е. от с Л., [община], чрез пълномощника си адв. С. Х. от АК-С., против въззивно определение № 2265 от 17.07.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2254/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Е. против определение № 789 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 2538/2011 г. на Асеновградския районен съд, в частта му, с която е прекратено производството по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Е. Е. срещу А. Д. Г. и Д. А. Г., и двамата от [населено място], [община].
С определение от 04.12.2012 г. е спряно производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите – при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещи права; налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността за предяви осъдителен иск за същото право.
С тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС по поставените правни въпроси е прието, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: 1) ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; 2) позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е също, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице, и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Налице са предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството – пречките за движение на делото са отстранени.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторката е поставила като правни въпроси, обусловили изхода на делото по иска с правно основание чл. 124 ГПК, а именно – ако първоначалният ищец е основал иска си на обстоятелства, предпоставящи правата му на собственик върху недвижим имот и претендира от ответника обезщетение за неоснователно обогатяване, този ответник има ли правен интерес да въведе инцидентно или чрез насрещен иск въпроса за собствеността с отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК, за характера на иска по чл. 109 ЗС, искът по чл. 108 ЗС следва ли да съдържа освен осъдителен и установителен диспозитив, както и формира ли сила на пресъдено нещо обезсиленото решение. Твърди, че приетото от въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика като се позовава и представя съдебни решения, постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК от ВКС.
Ответниците по жалбата А. Д. Г. и Д. А. Г., и двамата от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. Д. А. от АК-П., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорват частната касационна жалба и основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният от ответницата Е. в производството по делото по искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД, насрещен иск срещу ищците Г. за признаване за установено, че те не са собственици на ПИ 43298.501.170, тъй като техния праводател не е бил собственик, е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес, защото ищцата по насрещния отрицателен установителен иск за собственост не твърди, че тя е собственик на целия процесен имот, както и че са засегнати нейни права от ответниците по този иск, които да бъдат защитени с отрицателен установителен иск за собственост, поради което този път на защита за нея се явява безпредметен, защото отрицателният установителен иск за собственост може да бъде проведен само при наличие на правен интерес изведен от защитимо за ищеца вещно право, в противен случай би липсвал спор за собственост.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос от касаторката относно правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 292 ГПК с тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС. Приетото с обжалваното определение не влиза в противоречие с цитираното тълкувателно решение, според което правният интерес от отрицателния установителен иск е налице, когато ищецът заявява самостоятелно права върху веща, при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, както и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Във всички случаи ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор и докаже фактите, от които то произтича – обратното би означавало да се защитава право, което изобщо не съществува. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. В случая ищцата по насрещния иск не обосновава такъв правен интерес, поради което и предявеният от нея отрицателен установителен иск се явява процесуално недопустим, както правилно е приел въззивният съд в обжалваното определение.
Предвид изложеното, процесуалноправният въпрос, обусловил изхода на делото по предявения насрещен отрицателен установителен иск с обжалваното определение не е разрешен в противоречие с ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Останалите правни въпроси не са обусловили изхода на спора по отрицателния установителния иск, поради което по тях не е налице общото основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК частната касаторка следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените съдебни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 675/2012 г. по описа на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2265 от 17.07.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2254/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, по частна касационна жалба с вх. № 23349 от 12.09.2012 г. на Е. Д. Е. от с Л., [община].
ОСЪЖДА Е. Д. Е. от с Л., [община] да заплати на А. Д. Г. и Д. А. Г., и двамата от [населено място], [община] съдебни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :