3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№662
гр. София, 25.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04.11. , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №365/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна
жалба от страна на пълномощника на В. Й. Д. срещу решение №299 от 20.02.2014 г. на САС, ТК по т.д. №1365/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено на 30.10.2012 по т.д. №5357/2011 г. на СГС, с което е признато за установено по иск предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК , че [фирма] и В. Й. Д. дължат солидарно на ищеца “Х. А.- А. А.“ сумата от 42 262,02 евро по запис на заповед изд. на 05.08-2008 г., по който първият ответник е издател, а вторият-авалист и въз основа на който е постановено и издаването на заповед за изпълнение е по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителното производство е спряно на основание чл.420 ГПК.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с с чл.417 т. 9 ГПК, въззивният съд е приел, че двамата ответници са се задължили солидарно към ищцовото дружество за сумата от 42 262,02 евро по процесния запис на заповед, първият като издател, а вторият- в качеството си на авалист. В отговора на ИМ ответниците са признали задължаването по ценната книга, което е поето във връзка с обезпечаване на задължението на издателя по каузално правоотношение между страните, вникнало на основание сключен между тях договор за лизинг. Единствените възражения в отговора на ИМ са в насока погасяване на задълженията по договора за лизинг и липсата на редовно от формална страна задължаване на авалиста-физическо лице, доколкото същият е положил два подписа върху ценната книга на лицевата й страна, т.е. налице е хипотезата на чл.484 ал. 2 ТЗ. Съдът е счел и двете възражения за неоснователни. За наличие на непогасено задължение по каузалната сделка е взел предвид съдържанието на самия договор за лизинг и неговите приложения и констатациите в приетото ЗСчЕ. По второто възражение за липса на редовно задължаване от страна на авалиста-физическо лице, доколкото същият е положил два подписа върху ценната книга на лицевата й страна, съдът е преценил същото за неоснователно, като е взел в предвид ясната и недвусмислено изразена в самата ценна книга воля на В. Й. Д., че се подписва като управител на дружеството- издател на менителничния ефект и втори път, отново на лицевата страна, като авалист. Въз основа на тези фактически констатации искът по чл.422 ал.1 ГПК е уважен като основателен и доказан.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се формулират като значими за изхода на спора правни въпроси: за задължението на съда да открие производство по чл.193 ал.2 ГПК, съответно да даде указания в доклада по делото за разпределение на доказателствената тежест, когато е налице оспорване автентичността на подписите положени в записа на заповед.
Така формулираните въпроси са абсолютно без никакво значение за изхода по конкретния правен спор по простата причина, че нито в отговора на първоначалната ИМ, нито в този на допълнителната такава е оспорена автентичността на подписа на издателя на записа на заповед, съответно на авалиста. Възраженията са в насока липсата на редовно задължаване от страна на авалиста-физическо лице, доколкото същият е положил два подписа върху ценната книга на лицевата й страна, т.е. налице е хипотезата на чл.484 ал. 2 ТЗ, но не и за оспорване автентичността на подписите върху записа на заповед. При това положение, няма как съдът да обсъжда и взема в предвид други възражения, каквито не са своевременно и надлежно наведени от страната и да основава правораздавателната си воля въз основа на тях. От гореизложеното следва, че така формулираните в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК правни въпроси не се явяват обуславящи изхода на спора, поради което и не е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №299 от 20.02.2014 г. на САС, ТК по т.д. №1365/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.