4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 663
С., 10.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1725/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Й. Й. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. Г. М., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в, от 15.06.2011г. по в.гр.д. № 4203/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 79 с-в, от 11.02.2010г. по гр.д. № 32688/2009г., с което са отхвърлени предявените от И. Й. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и по чл. 214, ал. 1 КТ.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В частта, с която е отхвърлен иск по чл. 214, ал. 1 КТ с цена 333,50 лв., съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявените от И. Й. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че ищецът е извършил описаното в заповедта за дисциплинарно наказание тежко нарушение на трудовата дисциплина. Въз основа на представената по делото длъжностна характеристика е определил задължението му своевременно да отчита и превежда на централното управление на дружеството дължимите премии от сключени застраховки. Към 19.05.2009г. назначената за извършване на финансова ревизия в Агенция-С. 10 комисия е констатирала липса на касова наличност в размер на 49 081,70 лв. Въз основа на изслушаните по делото първоначална и допълнителна счетоводни експертизи и приетите по делото писмени доказателства, съдържащи признания на ищеца – за липса на касова наличност в обяснението от 20.05.2009г., за задължение към ответника в размер на 15 000 лв. в признание от 14.04.2009г., за липса на касова наличност в размер на 26 342,80 лв. и споразумение от 20.05.2009г. с нотариално заверени подписи за липса на касова наличност в размер на 49 000 лв., съдът е приел за установено, че през посочения в заповедта за дисциплинарно наказание период ищецът системно не е регистрирал в информационната система сключени застрахователни договори и не е превеждал дължимите суми, при което е причинил на работодателя имуществена вреда в големи размери.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът И. Й. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по няколко въпроса:
1. Извлеченията от електронното счетоводство имат ли равна доказателствена сила с тази на първичните счетоводни документи? Представя решение № 155/2007г. ТК на ВКС, с което е прието, че доказателствената сила на счетоводните книги е производна и тя не следва да се презюмира, а трябва да се установи по безспорен начин.
2. Следва ли да се индивидуализират в заповедта системните дисциплинарни нарушения и длъжен ли е работодателят да посочи кои от нарушенията кой конкретен фактически състав на чл. 190, ал. 1 КТ осъществяват. К. счита, че приетото от съда по този въпрос противоречи на приетото с решение № 857 по гр.д. № 1068/2009г. ІV г.о. на ВКС, което не е представено.
3. Какъв срок следва да съдържа поканата към работника да даде обяснения и следва ли в поканата да се посочат всички дисциплинарни нарушения? Прилага решение № 400/1998г. ІІІ г.о. ВКС.
4. Може ли да бъде дисциплинарно уволнен работника след като тази част от предприятието, в която е работил е вече закрита с друга, предходна заповед?
5. Представлява ли производството по чл. 207 КТ за реализиране на отговорността на отчетника основание за спиране на производството за отмяна на уволнението на същия отчетник? По последните два въпроса касаторът моли да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е от значение за решаването на делото, тъй като изводите на съда, че е извършено описаното в заповедта за дисциплинарно наказание нарушение, са основани не само на изслушаните експертизи, а и на други доказателства, включително извънсъдебни признания на ищеца за дължими на дружеството суми от неотчетени приходи и поето задължение за погасяването им. Поради това методът за извършване на експертизата не е от решаващо значение за извода на съда дали е извършено вмененото на ищеца нарушение на трудовите задължения.
По прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ въззивният съд е приел, че с посочването на периода на извършване на нарушенията в заповедта за уволнение същата е мотивирана в достатъчна степен с оглед защитата на ищеца. Приел е, че спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването им, а контролирането им е възможно само като краен резултат. В тази насока се е позовал на съдебна практика на ВКС която има задължителен характер. К. не представя съдебна практика, сочеща на противоречивото прилагане на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ.
По последния въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно разглеждането на делото да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 203, ал. 3 КТ, съгласно която имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната отговорност за същото деяние, в точния й смисъл.
Останалите въпроси не са били предмет на въззивното производство, чиито предели се определят от изложените във въззивната жалба оплаквания – чл. 269 ГПК. В. жалба не съдържа оплаквания и доводи относно нарушения на чл. 193 КТ и по поставения в т. 4 въпрос, поради което въззивното решение не съдържа мотиви в тази насока.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б с-в, от 15.06.2011г. по в.гр.д. № 4203/2010г., в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Й. Й. срещу същото решение в частта относно иска по чл. 214, ал. 1 КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в частта, с която не се допуска касационно обжалване, и може да се обжалва с частна жалба в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: