Определение №664 от 41156 по търг. дело №676/676 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 664

София, 04.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.04.2012 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията В. А.
т.дело № 676 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 139 от 21. 02.2011 год., по възз.т.д.№ 1681/2010 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Варненския районен съд № 2307/ 25. 06.2010 год. са уважени предявените от [фирма], гр.В. срещу касатора, като ответник, обективно кумулативно съединени искове по чл.266, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата 14 206.74 лв., представляваща доплащане на дължимото възнаграждение за извършени СМР по договор от 08.12.2007 год. и споразумение от 04. 08. 2008 год., с оглед настъпило в хода на изпълнението повишаване цената на част от вложените в ремонта материали и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 181.13 лв., обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода 12.08.2008 год.- 13.09.2009 год. и в тежест на същия са възложени и направените от ищеца деловодни разноски за двете инстанции, възлизащи общо на 998.76 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон-чл.301 ТЗ, чл.264ЗЗД, във вр. с чл.266 ЗЗД и чл.39, във вр. с чл.42, ал.2 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, свързани разпределение на доказателствената тежест в процеса и съдържанието на доклада по чл. 268 ГПК – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал достъпа до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че с обжалвания съдебен акт въззивният съд е „засегнал съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които от една страна са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а от друга са решавани противоречиво от съдилищата”, като същите, формулирани от жалбоподателя и доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са : „Допустимо ли е въззивната инстанция да размести доказателствената тежест при постановяване на въззивното решение, при положение, че не е изготвила собствен доклад по делото, а страните в процеса са приели без възражения доклада на първата инстанция и с въззивната жалба порок по отношение разпределението на доказателствената тежест не е посочен?”;Може ли да бъде успешно проведен иск за доплащане на договореното възнаграждение, поради увеличение цената на вложен от изпълнителя материал, без същото да бъде изрично доказано?”; „Допустимо ли е да се претендира увеличение на договореното възнаграждение при сключен договор на база „твърди цени”, без посочена количествено стойностна сметка, с разпределение плащането за всеки актуван етап и изрична договорна клауза за окончателност на договорената цена, когато поради двустранното изпълнение на договора облигационна връзка между страните е напълно изчерпана?”; „Следва ли споразумението към договора, уреждащо правоотношение между страните на база на последния, да се тълкува по правилото на чл.20 ЗЗД отделно от клаузите на същи?”; Приложимо ли е законовото правило на чл.301 ТЗ в хипотезата на сключено от името на Е., без надлежно учредена представителна власт споразумение, щом управителя на същото се противопоставил на извършените правни действия веднага след получаване на препис от исковата молба, от който момент е и узнаването му за същите?” .
Като израз на визираното противоречие по поставените въпроси на материалното право, квалифицирано от касатора по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, са посочени решения на ВКС, постановени по реда на ГПК/ отм./: № 586/03.11.2008 год., по т.д.№ 282/ 2008 год. на І-во т.о.; № 476 от 01.07.2005 год., по т.д.№ 781/2004 год. на ІІ-ро т.о. ; № 451 от 19.01.2004 год., по гр.д.№ 162/2003 год. на І-во г.о.; № 253/01.04.2004 год., по гр.д.№ 884/2003 год. на ТК; № 7 от 01.02.2010 год., по т.д.№ 940/2009 год. на ІІ т.о. и № 42 от 19.04.2010 год., по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ-ро т.о., последното постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК. Представено е и определение № 757 от 19.12.2009 год., по т.д.№ 633/2009 год. на І-во т.о., но същото не следва да бъде въобще обсъждано, тъй като не попада нито в категорията задължителна съдебна практика по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, нито практиката на съдилищата по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.2 и т.3 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС..
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и съобрази данните по делото в съответствие с правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Поставените от касатора материалноправни въпроси, които най- общо са свързани с доказване приемането на извършената работа и дължимото на изпълнителя възнаграждение в хипотезата, когато същото е уговорено изцяло, но през време на изпълнението на договора за изработка в първоначално определената цена на материала или на работната ръка, включена в уговореното възнаграждение, настъпи надлежно предизвикана промяна са значими правни въпроси, но доколкото решаващите правни изводи на въззивния съд са изградени въз основа на конкретно извършена преценка на отделните относими към спора факти и доказателства по делото – постигнатото между страните съгласие, обективирано в изрично подписано помежду им споразумение от 04.08.2008 год. за доплащане на претендираната сума от 14 206.74 лв., поради настъпило в хода на изпълнение на възложената работа значително повишаване цената на закупената арматурна заготовка вложена в обекта, правилността на която всъщност се оспорва от касатора, то същите не попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, обективирана в крайния правен резултат по делото, а не за правилността на обжалвания съдебен акт, тъй като основанията за допускане на факултативен касационен контрол са различни от основанията за касация, установени с чл.281, т.3 ГПК.
Не обосновават допускане на касационното обжалване и формулираните от касатора процесуалноправни въпроси.
Дори и да се възприеме поддържаното становище, че нарушавайки изрично вменено му от процесуалния закон задължение, въззивният съд процедира неправилно и когато осъществените от него във въззивното производство процесуални действия са обусловили самостоятелно неблагоприятния за жалбоподателя правен интерес, се касае до разрешен от въззивния съд въпрос на процесуалното право, който попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, то не е налице поддържаният критерий за селекция.
По въпроса за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.266 ЗЗД, съществува трайно установена съдебна практика, която е в приетия от въззивния съд смисъл, че всяка страна трябва да докаже фактите, които твърди – изпълнителят – изпълнение на поръчаните му СМР, съобразно договорените и тяхното приемане от възложителя, както и настъпилата промяна в първоначалната цена на част от материала, вложен в готовия трудов резултат, при въведено твърдение за такава, а поръчващият- плащането на дължимото възнаграждение в неговия пълен размер при приемане на изработеното.
Тази практика няма основание да бъде променена, за да бъде възприета различна, поради което с оглед постановките в т.4 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС, относно вложеното от законодателя съдържание в селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, приложението на последния в този случай е изключено.
Отделен е въпросът, че аргументация на касатора по отношение на визираното основание се изчерпва единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което самостоятелно налага да бъде отречено наличието му като допълнителна процесуална предпоставка за допускане на искания касационен контрол.
Що се касае до обстоятелството, дали при така прието разпределение на доказателствената тежест в процеса, В. е извършил правилна преценка на конкретните ангажирани по делото доказателства и доводи на страните, вкл. доказателствената сила на подписаното от изрично упълномощения представител на ответника споразумение, за да изгради краен правен извод, че претендираната сума е дължима, е въпрос, който касае процесуалната законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, но е ирелевантен за допускане на касационното обжалване.
Водим от горните съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 139 от 21. 02.2011 год., по възз.т.д.№ 1681/ 2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар