2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 665
С., 10.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1656/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. С., Е. П. С., П. Б. К. и Л. Т. В., всички от [населено място], подадена от процесуалния им представител адв. И. Иванова, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г с-в, от 06.06.2011г. по в.гр.д. № 14060/2010г., с което е обезсилено решението на Софийски районен съд, 32 с-в, от 22.07.2010г. по гр.д. № 12171/2009г., /с която е отменено решение от 12.10.2008г. на Общото събрание на Ж. „Знаме на мира” по предявения иск по чл. 39 ЗЖСК от Е. П. С., П. Б. К. и Л. Т. В., и е отхвърлен искът по чл. 39 ЗЖСК, предявен от И. Н. С./, и производството по делото е прекратено.
Ответниците по касация Д. В. С., И. Д. Й., Е. Иванова Х. и Б. Т. З. в качеството им на членове на УС на Ж. „Знаме на мира”, в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд на основание чл. 270, ал. 3 ГПК във вр. чл. 39 ЗЖСК като процесуално недопустимо поради неспазване от ищците на преклузивния срок за предявяване на иска. Приел е, че ищците са редовно уведомени за решението на ОС на Ж. по реда, предвиден в Устава на Ж., на 03.10.2008г. Поради това те имат право да обжалват решението от 12.10.2008г. от датата на събранието, съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗЖСК. Относно начина на оформяне и връчване на поканите съдът е приел, че Уставът на Ж. може да предвижда правила, тъй като е договор, който е възприет от членовете-кооператори и е задължителен за тях. Не случайно чл. 39 ЗЖСК говори за отмяна на решения на общото събрание, взети в нарушение на закона и устава. При липса на уредба въззивният съд счита, че субсидиарно приложение може да намери процесуалният закон ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса „по какъв ред следва да се връчват уведомленията на член-кооператорите, за да бъде законно свикано общото събрание на Ж.” в противоречие със съдебната практика, и същевременно въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Прилагат решение № 1375 от 25.11.2996г. по гр.д. № 623/1995г. V г.о. ВКС, решение № 5/2008г. по гр.д. № 3601/2007г., 16 гр. с-в, на Пловдивския районен съд и решение № 5 от 31.01.2008г. по гр.д. № 3906/2007г. на 17 гр. с-в на Пловдивския районен съд.
ВКС намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика. Двете приложени решения на Пловдивския районен съд не са окончателни, поради което не се включват в понятието „съдебна практика” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия въпрос. Третото от приложените решения, постановено от ВКС по реда на отменения ГПК, както е отбелязано и във въззивното решение, а също и в касационната жалба, се отнася за случай, при който поканата е връчена с телеграма на малолетно лице. Между този случай и фактическата обстановка по настоящото дело не може да се направи съпоставка, за да е налице противоречива съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разглеждането на правния въпрос да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им – т. 4 на посоченото по-горе ТР. Разпоредбата на чл. 39 ЗЖСК не е непълна, неясна или противоречива, и е приложена от въззивния съд в точния й смисъл. Уставът на кооперацията, който съгласно посочената разпоредба е задължителен за органите на кооперацията и нейните членове, в случая урежда начина на уведомяване на член-кооператорите за свикване на общите и извънредни събрания. Наличието на изрична регламентация в устава изключва прилагането на други правила за уведомяване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Ответниците са направили искане за присъждане на разноските по делото, но не са представили доказателства за направени разноски пред ВКС, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО, ІІІ-Г с-в, от 06.06.2011г. по в.гр.д. № 14060/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: