Определение №665 от 41555 по ч.пр. дело №3400/3400 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№665

гр. София,08.10. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 3400 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Таня К. П., [населено място], срещу определение № V -1328 от 21.05.2013г. по ч.гр. д. № 660/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е върнато като просрочено възражението й по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена под № 74 от 01.02.2012г. по ч.гр.д. № 1081/ 2012г. по описа на Районен съд- Царево.
Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение и се разгледа подаденото от нея възражение. Счита за неправилно становището на окръжния съд, че частната жалба е просрочена.
Ответникът по жалбата, [фирма], не взема становище по нея.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
Производството е по реда чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1 ГПК, поради което предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК не са условие за обжалването му.
За да остави без разглеждане възражението по чл.423 ГПК, окръжният съд е приел, че същото е просрочено. Според решаващия състав, възражението по чл.414 от ГПК, с което жалбоподателката е заявила, че не дължи сумите по четири броя дела, вкл. и по ч.гр.д. № 1081/ 2012г. на Районен съд- Царево, е постъпило в районния съд по пощата на 24.09.2012г. Във връзка с дадени от районния съд указания за представяне на копие от отправената й от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение, с молба от 08.10.2012г. жалбоподателката П. е представила исканата покана за доброволно изпълнение, носеща дата на връчване – 04.09.2012г., в която е отбелязано, че същата е получена лично от нея. Изложени са аргументи, че жалбоподателката е узнала за предприетите срещу нея от банката – кредитор действия по събиране на вземанията му към момента на депозиране на молбата от 08.10.2012г. в районния съд, с която е представено и копието от оспорената по – късно покана за доброволно изпълнение в частта относно положения от жалбоподателката подпис. Въз основа на изложеното е направен извода, че възражението по чл.423 ГПК е просрочено, тъй като е депозирано на 25.03.2013г. след изтичането на 08.11.2012г. на едномесечния преклузивен срок по чл.423, ал.1 ГПК, който тече считано от 08.10.2012г.
Определението е правилно.
Началният момент на течението на едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК, като извънреден способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение, а не с връчването й. От тогава същият има възможност да се запознае с развилото се заповедно производство и ако счете, че е налице някое от основанията по чл.423, ал.1 ГПК, да сезира окръжния съд с възражение по чл.423, ал.1 ГПК, при приемането на което, същото ще има характер на възражение по чл.414 ГПК.
Частната жалбоподателка е узнала за заповедта за изпълнение към момента на подаването на молбата от 08.10.2012г. до районния съд, с която е представила адресирана до нея покана за доброволно изпълнение, в която са описани дължимите суми, делата, по които се сочи, че са издадени изпълнителните листи по заповеди за изпълнение, между които и ч.гр.д. № 1081/ 2012 на ЦРС, и във връзка с които се прави от ЧСИ покана по чл.428, ал.1 изр.2 ГПК за доброволно изпълнение. Нещо повече, в молба от 08.10.2012г. се съдържа и изрично признание на жалбоподателката, че поканата за доброволно изпълнение й е връчена на 04.09.2012г. Дори това признание да бъде игнорирано, правилно е прието от окръжния съд, че с представянето от страната на 08.10.2012г. на поканата за доброволно изпълнение, съдържащите се в нея данни й се считат известни, вкл. и фактът на издаването на заповед за изпълнение срещу нея в полза на [фирма] по ч.гр.д. № 1081/ 2012г. по описа на Районен съд- Царево. Последващото оспорване в производството по чл.423 ГПК на подписа върху поканата за доброволно изпълнение има значение единствено относно достоверността на посочената в поканата дата на получаването й. То е ирелевантно за факта на узнаването на съдържанието на поканата за доброволно изпълнение с представянето й от страната на 08.10.2012г. пред районния съд, с което страната е узнала и за издадената срещу нея заповед за изпълнение, данните за която се съдържат в поканата.
Частната жалбоподателка е узнала за заповедта за изпълнение на 08.10.2012г., поради което възражение по чл.423, ал.1 ГПК от 25.03.2013г. е подадено след изтичането на едномесечния преклузивен срок, което е абсолютна процесуална пречка за разглеждането му.
С оглед изложеното, определението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № V -1328 от 21.05.2013г. по ч.гр. д. № 660/2013г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар