О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
Гр. София, 05.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 30.11.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 2555/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. К. от [населено място] дол, чрез процесуален пълномощник, против определение № 161 от 19.06.2018 г. по т.д.№ 583/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 1360 от 28.08.2017 г. по гр.д.№ 1717/2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено в производство по чл.435 ал.3 ГПК.
В частната жалба се излага, че атакуваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. Оплакванията са, че съдът е излязъл от предметния обхват на делото, касаещ прякото приложение на чл.6 от ЕКПЗЧОС и Протокол № 1 към Конвенцията – наднационални и свръхповелителни правни норми, които не могат да бъдат игнорирани въз основа на ТР № 7 от 31.08.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат се и подробни съображения, че цитираното тълкувателно решение е неотносимо към постановленията за възлагане на недвижим имот и решенията на окръжния съд по жалби против тях.
Против частната жалба не са постъпили писмени отговори от ответниците по молбата за отмяна – УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и Я. М. А..
За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2, изр. последно от ГПК, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
В обхвата на т.3 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, безусловно попадат и решенията, постановени по жалби с правно основание чл.435 ал.3 ГПК. Всяко друго тълкуване би противоречало на волята на общото събрание на съдиите от ВКС и съответно на задължителния характер на акта на нормативно тълкуване. Като се е съобразил с него, първият състав на ВКС, ТК, І т.о. е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Не може да се приеме, че при постановяване на обжалваното определение съдът е излязъл „извън предметния обхват на делото”, доколкото само по себе си подобно възражение предполага произнасяне по съществото на спора. Действително, жалбоподателката в молбата за отмяна е опитала да преодолее задължителната сила на ТР № 7/31.07.2017 г. на ВКС, като в защита на тезата си за допустимост на така предявеното искане се е позовала на противоречие между тълкувателното решение и нормите на чл.6 и чл.13 ЕКЗПЧОС, но доводите в този смисъл са изцяло правно несъстоятелни.
Предвид изложеното, този състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 161 от 19.06.2018 г. по т.д.№ 583/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: