3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
С. 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1066/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. С. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. С. Г. Ч., срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІ възз. гр. с-в, № 537 от 21.11.2012г. по в.гр.д. № 907/2012г. в частта, с която е отменено решението на Пазарджишкия районен съд, № 542 от 20.06.2012г. по гр.д. № 854/2012г. и вместо това с въззивното решение Е. А. С. е осъден да заплаща на детето си К. Е. С. като пълнолетен и учащ се месечна издръжка в размер на 100 лв.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови решението въззивният съд е приел, че пълнолетният К. С. продължава обучението си в средно учебно заведение в [населено място], където живее на квартира тип пансион, за което плаща по 200 лв. месечно. Майката на ищеца е с влошено здравословно състояние до степен на трайно намалена работоспособност от 80% от 01.11.2012г., което обективно не й дава възможност да заплаща каквато и да е издръжка на пълнолетния си син. Бащата Е. С. страда от заболяване на опорно-двигателния апарат, но няма данни да му е определен % намалена трудоспособност. Съпругата му от втория брак е студентка редовно обучение 6-ти семестър в Университета в П., република Гърция. Двамата съпрузи са сключили договор за наем на апартамент в [населено място] на 13.01.2011г. при месечен наем 220 евро и до момента липсват данни договорът да е прекратен. Трудовият договор на ответника е прекратен от 23.03.2012г. и същият се е регистрирал като безработен в „Бюро по труда” – В. на 26.03.2012г. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че ответникът макар и да е регистриран като безработен и в някаква степен да е с влошено здравословно състояние, предвид данните, че издържа съпругата си като студентка платено обучение и поема разходите й за наем в Р Гърция в размер на 220 евро месечно, би могъл да заплаща по 100 лв. месечна издръжка на сина си, който е с приоритет спрямо издръжката на съпругата. Още повече, че майка на ищеца обективно не може да му осигурява каквато и да било издръжка.
К. Е. А. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС по въпроса „налице ли са кумулативните предпоставки на чл. 144 СК за възникване задължението за издръжка на пълнолетни деца от родителите им когато продължават образованието си, и по-конкретно кое е определящо при преценката дали плащането на издръжка ще създава особени затруднения на родителя – дали липсата на доходи от труд или друго имущество и релевантно ли е обстоятелството, че ищецът е в трудоспособна възраст и би могъл да реализира доходи”. Прилага решение № 199/2011г. ІІІ г.о. ВКС и решение № 195/2011г., с които е прието, че родителят трябва да притежава средства над тези за собствената си необходима издръжка, и след приспадане на средствата, които дължи на ненавършили пълнолетие свои деца, без затруднение би могъл да отделя за навършилото пълнолетие дете.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие между приложените решения на ВКС и въззивното решение. Така както е прието и в приложените решения, въззивният съд подробно е изследвал материалните възможности на ответника да заплаща издръжка на пълнолетния си син, който продължава образованието си в средно учебно заведение. В съответствие с дадените указания в ППВС № 5/70г., че възможността на лицето, което дължи издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице, съдът е съобразил всички относими за спора обстоятелства като е преценил цялостното имотно състояние на родителя. Конкретната преценка на съда за наличието на доходи, индиция за което са разходите за издръжка на съпругата му в чужбина, не е основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, ГК, ІІ възз. гр. с-в, № 537 от 21.11.2012г. по в.гр.д. № 907/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: