4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София,13.07.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 473/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 94 от 31.01.2012г. по ч. гр. д. № 37/2012 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Ловешки районен съд разпореждане № 5448 от 13.12.2011 г. по ч. гр. д. № 2228/2011 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу [фирма], [населено място] и Д. К. Л. от [населено място].
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Изразява несъгласие с извода на съда, че в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не е посочен юридическият факт, от който произтича искането за солидарно осъждане на двамата длъжници, като твърди, че в т. 9 от същото солидарният характер на задължението за процесните суми е обоснован с подписания между страните Анекс № 1 от 19.05.2010 г. към договора за кредит между банката и едноличния търговец. Като неправилно частният касатор определя и становището на въззивната инстанция за нередовност на заявлението поради липса на яснота относно условията за настъпване изискуемостта на вземането, както и за отсъствие на задължителните реквизити на приложеното извлечение от счетоводните книги на банката като документ, на който е основано искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Като релевантен за конкретното дело въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, е поставен въпросът за реквизитите на извлечението от счетоводните книги, по отношение на който се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърдението за противоречие с практиката на ВКС по този въпрос е подкрепено с определение № 697 от 19.11.2009 г. по ч. т. д. № 618/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 264 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о. и определение № 693 от 16.11.2009 г. по ч. т. д. № 731/2009 г. на ІІ т. о. Като съществен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, е поставен и въпросът за реквизитите на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В тази връзка частният касатор твърди, че въз основа на депозираното от него заявление, извлечение от счетоводните книги и обратна разписка, срещу същите длъжници са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземания, произтичащи от друг договор за кредит.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] и Д. К. Л. от [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу [фирма], [населено място] и Д. К. Л. от [населено място], въззивният съд е приел нередовност на заявлението, изразяваща се в това, че в него не е посочено основанието за солидарна отговорност и данни за съдлъжника, какъв е видът на неизпълнение, кога е настъпила изискуемостта на вземането, периодът, за който се претендира това вземане и на каква база е определен размерът на неиздължената част от кредита. Решаващият състав е преценил също, че извлечението от счетоводните книги не съдържа информация относно това кои и колко са просрочените вноски по кредита, кога е настъпила предсрочната му изискуемост и по какъв начин е определена лихвата за претендирания период. В тази връзка съдът е констатирал разминаване в данните в поканата за доброволно изпълнение и в заявлението, както и липса на доказателства за размера и периода на непогасената лихва по Част А от дълга, преструктуриран с анекса от 19.05.2010 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното определение следва да бъде допуснато по въпроса за реквизитите на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК. По отношение на този въпрос е доказано релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като същият е решен противоречиво в обжалваното определение и представената влязла в сила заповед за незабавно изпълнение № 1522 от 13.12.2011 г. по ч. гр. д. № 2229/2011 г. на Ловешки районен съд, имаща за предмет вземания, произтичащи от друг договор за кредит между същите страни.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 418, ал. 2 ГПК, задължително условие за допускане на незабавно изпълнение на претендираните вземания е настъпването на тяхната изискуемост. Това условие в случая не е изпълнено. В подаденото от [фирма], [населено място] заявление по чл. 417 ГПК искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за целия размер на сумата по сключения с ответниците договор за кредит от 20.05.2008 г. е аргументирано с настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Действително, в чл. 25, б. „г” и чл. 26, б. „в” на процесния договор за кредит страните са предвидили възможност за банката-кредитодател да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е негово задължение. Предвид обаче липсата на изрична уговорка, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично със самото неизпълнение, следва да се счете, че за да настъпи предсрочната изискуемост, необходимо е банката да е предприела конкретни действия за обявяване на кредитното задължение за предсрочно изискуемо, т. е. да е уведомила за това съдлъжниците. От представените по делото доказателства, обаче, не може да се приеме за доказано надлежно уведомяване нито на кредитополучателя [фирма], [населено място], нито на встъпилия по-късно /с анекса от 19.05.2010 г./ съдлъжник Д. К. Л. от [населено място]. Приложените към заявлението две известия за доставяне /обратни разписки/ № ИД PS 1000 01 BRQ 8 J и № ИД 1000 01BRQA L, издадени от „Български пощи”, удостоверяват факта, че на 12.07.2011 г. посоченият едноличен търговец и физическото лице са получили изпратената им от [фирма], [населено място] пратка. Доколкото обаче и в двете известия липсват данни относно вида и съдържанието на пратката, не може да се счете, с тях е изпратена /и съответно – получена/ именно поканата-уведомление /лист 24 и 26/, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Само по себе си, това обстоятелство е напълно достатъчно за отхвърляне на подаденото заявление по чл. 417 ГПК. Ето защо, макар и не по изложените в обжалваното определение съображения, същото като краен правен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 94 от 31.01.2012г. по ч. гр. д. № 37/2012 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: