2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
С. 29.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1018/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Г. от [населено място], [община], подадена от пълномощника й адв. Мария М., срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 208 от 03.10.2012г. по в.гр.д. № 379/2012г. в частта, с която е отменено решението на Сливенския районен съд, № 208 от 09.05.2012г. по гр.д. № 6410/2011г. в частта, с която е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. Прокуратурата на Република България да заплати на П. А. Г. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление за разликата над 3 000 лв. до 6 000 лв. и вместо това с въззивното решение в тази част искът е отхвърлен; в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска до пълния му размер 9 000 лв. и в частта за разноските.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът П. А. Г. поддържа, че материалноправният въпрос „може ли при категорични и убедителни свидетелски показания, от които безспорно се установява, че воденото срещу П. Г. наказателно преследване е обстоятелството, което се е отразило негативно върху душевното и физическото й състояние и е довело до възникване на семейни конфликти, въззивният съд да обоснове противоположен извод, при липса на други данни по делото, а именно, че свидетелските показания не са достатъчно убедителни за да се направи извод в такава посока и този основен извод на съда да доведе до несправедливо намаление на присъденото обезщетение” е решен от въззивния съд в противоречие с приложеното решение, а материалноправният въпрос „може ли при безспорно установено състояние на бременност, продължила през по-голямата част от периода на воденото срещу Г. наказателно преследване, и при липса и недоказаност на съществуването на други обстоятелства, които да се отразят негативно върху това й състояние, въззивният съд да обоснове извод, че бременността не се е повлияла негативно от незаконно проведеното наказателно преследване” е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси не са правни въпроси по смисъла на посочената разпоредба, а касаят преценката от въззивния съд на събраните по делото доказателства. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 208 от 03.10.2012г. по в.гр.д. № 379/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: