2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 672
С., 22.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 597/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника адв. Ц. С., срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 493 от 29.10.2013г. по в.гр.д. № 634/2013г., с което е потвърдено решението на Врачанския районен съд, 569 от 24.06.2013г. по гр.д. № 4904/2012г., с което е осъдена [община] да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на Ц. Георгиева Н. сумата 4000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от ухапвания от безстопанствени кучета.
Ответницата по касация Ц. Георгиева Н. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника й адв. К. С. изразява становище за недопустимост на касационната жалба с оглед цената на иска, а по същество за нейната неоснователност. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК от значение за допустимостта на касационното обжалване е цената на иска /в случая 10 000 лв./, а не обжалваемият интерес.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В. съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.08.2012г. в [населено място] ищцата е била нападната от две бездомни кучета, които са й причинили физически увреждания. Извода си, че кучетата са били безстопанствени, съдът е основал на показанията на свидетеля-очевидец на инцидента, че нападението е извършено на улицата, от кучета с външни отличителни белези, предполагащи липсата на грижи, и в отсъствието на лице, което да покаже позиция, че е стопанин на кучетата. Съдът не е възприел доводите на общината за освобождаване от отговорност поради предприемането на действия по изпълнение на Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Приел е, че наличието на скитащи агресивни кучета сочи на неефективно изпълнение на задължението на общината по З. и ЗЗЖ. Законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне и ако не го е постигнала, включително чрез ангажирането на трето лице-изпълнител, е налице бездействие, което е противоправно. При определяне размера на обезщетението на 4000 лв. съдът е взел предвид характера на нараняването, довело до оперативна интервенция; продължителността на оздравителния процес – повече от 30 дни; останалия козметичен дефект; болките и страданията по време на инцидента и след това; преживените страхови усещания, които продължават и към настоящия момент, тъй като вследствие на инцидента ищцата е развила специфична фобия от кучета.
К. [община] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: следва ли при ухапване от бездомно куче искът да се предяви с правно основание чл. 49 ЗЗД; как следва да се установи дали едно куче е безстопанствено за да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата; какво следва да бъде действието или бездействието на възложителя на работата и в какво се състои противоправността им при констатация, че ухапването е причинено от безстопанствено куче. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като на поставените въпроси е даден отговор с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, включително с представеното от касатора решение № 279/2011г. ІІІ г.о. ВКС, в изложения от въззивния съд смисъл.
С решение № 639/2009г. І г.о. ВКС, решение № 324/2011г. ІV г.о ВКС, решение № 383/2010г. ІV г.о. ВКС, както и с приложеното към изложението решение № 279/2011г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че за вреди, причинени от безстопанствени кучета, общината носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения (чл. 35, ал. 4 З. /отм./ във вр. с § 3, т. 1 от същия и Закона за защита на животните, глава „Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е административна и не е проява на властнически компетенции. Законът определя изискуемия резултат, който общината следва да постигне, и ако не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи отговорност.
При наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси, която е съобразена от въззивния съд, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касация следва да се присъдят 450 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 493 от 29.10.2013г. по в.гр.д. № 634/2013г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Ц. Георгиева Н. от [населено място] сумата 450 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: