1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
С. 17.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 605/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. К. Т. от [населено място], приподписана от пълномощника му адв. А. А., срещу определението на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 с-в, от 25.06.2012г. по ч.гр.д. № 8096/2012г., с което е оставена без уважение частната жалба на А. К. Т. против разпореждането на Софийски районен съд, 52 с-в, от 11.04.2012г. по гр.д. № 46005/2011г., с което е върната исковата молба в частта, относно искането ответникът да бъде задължен да издаде удостоверение за трудов стаж и категорията труд, както и да заплати на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното:
Софийски районен съд е върнал исковата молба на А. К. Т. в частта, с която се иска ответникът Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика да бъде задължен да издаде удостоверение за трудов стаж и категорията труд, както и да заплати на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност по съображения, че КТ не предвижда възможност работникът или служителят да иска по съдебен ред издаване на определен документ, както и да бъде осъден работодателят да му заплати обезщетение за временна нетрудоспособност. Приел е, че осигурителното правоотношение, по което се поражда право на обезщетение по чл. 40 КСО, не е гражданско правоотношение, а публичноправно. По реда на ГПК е недопустимо да се реализира защита на право, което произтича от публичноправно правоотношение, каквото е осигурителното.
В. съд е потвърдил първоинстанционното разпореждане със същите мотиви.
Частният жалбоподател не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос по който да се допусне касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и приетото с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обжалваното въззивно определение не може да се допусне до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, ТО, VІ-3 с-в, от 25.06.2012г. по ч.гр.д. № 8096/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: