О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 675
Гр. София, 02.08. 2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2538/2015 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БУЛБИЛД” БГ О., София, чрез адвокат Е. Х., срещу решение № 640/30.03.2015 г. по гр.д.№ 4383/2014г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 5861 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 16801/2012 г. по описа на СГС, ГО, I-8 с-в, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД до размера на сумата от 17 553,05 евро и касаторът е осъден да заплати на К. Й. Е. и на Ф. Р. Е. Б. сумата от 17 553,05 евро, ведно със законната лихва от 14.12.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото.
Касаторът обжалва въззивното решение в осъдителната му част, като навежда оплаквания, че същото е неправилно – необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли за неговата отмяна в обжалваната част и за постановяване на решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен, евентуално делото да се върне за разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на сторените по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК касаторът е формулирал правни въпроси, които посочва, че са обусловили изхода на въззивното дело и по отношение на тях са налице предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК.
Въпросите, разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, са следните: 1. Относно предпоставките за упражняване на правото за разваляне на двустранен договор по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД; 2. Представлява ли твърдението, че страната не е изпълнила задължението си да установи обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест, възражение, което се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба или това твърдение представлява фактически и/или правен довод, който може да бъде направен и в хода на устните състезания по делото?; 3. Длъжен ли е съдът в мотивите на решението си да обсъди всички събрани писмени и гласни доказателства, допуснати и приети от съда, както и всички направени от страните твърдения, възражения и доводи?; 4. Представлява ли промяна на местоположението на построеното жилище, в рамките на същата сграда и без да се променят уговорените площ, етажност, изложение, съществено неизпълнение на уговореното в предварителния договор?
Касаторът е посочил, че решаването на последния въпрос, както и на въпрос N 5: „Може ли неизпълнението на задължението за сключване на окончателен договор да се вмени във вина само на една от страните по предварителния договор, когато другата страна не е отправила изрична покана за явяване пред нотариус в конкретно време и място?” – имат значение и за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация са депозирали общ писмен отговор, чрез своя процесуален представител адв. И., в който оспорват наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 ГПК, като считат, че формулираните в касационната жалба въпроси не са от естество да обусловят допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорват касационната жалба и по същество и претендират съдебно–деловодни разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да достигне до извод за основателност на предявения иск и да отмени частично първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел за установено, че на 01.02.2007 г. между страните по делото е сключен предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот, представляващ ап. А6 с площ от 58,82 кв.м., находящ се на първи етаж в Секция „А” в сградата на „Г. Р. Апартмент Х.” в [населено място]. Според договора [фирма] е следвало да построи описания апартамент и да го продаде на ищците, а те са поели задължението да заплатят уговорената цена в размер на 70 000 евро, платима, както следва: 1000 евро – резервационен депозит, 25 % от цената – в рамките на три седмици от подписването на договора и 75 % – при окончателното завършване на обекта и подписан Акт 15.
Страните са уговорили краен срок за изпълнение и за окончателно завършване на строителството на сградата – 31.12.2007 г., като разрешението за ползване следва да се получи в 6-месечен срок от получаването на Акт 15. В договора са уредени основните задължения на двете страни, както и неустойки и възможност за разваляне на договора при неизпълнение на поетите по него задължения. В чл. 19 страните са уговорили, че в случай, че купувачите не заплатят първата вноска и продавачът не даде допълнителен срок за плащане, договорът се счита за несключен. От представените платежни нареждания е прието за установено, че ищците са заплатили с два превода на посредника „Ем енд Ен И. И.” Л. общо сумата от 17 553,05 евро, който е превел на ответното дружество сумата от 12 515,07 евро, след удържане на съответна комисионна. Въпреки това е съобразено признанието на ответника в отговора на исковата молба относно получаване на сумата 17 500 евро.
Констативен акт за установяване на годността на приемане на строежа (Акт 15) е издаден на 19.08.2008 г. С покана, озаглавена „покана за доброволно плащане”, изпратена до ответното дружество от двамата ищци, последните са направили изявление за разваляне на предварителния договор и претендирали връщането на сумата от 17 580 евро – платен депозит и първа вноска за закупуване на процесния недвижим имот. Поканата не е връчена на ответното дружество, тъй като последното е променило адреса си на управление.
От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че липсва идентичност между имота, който е предмет на предварителния договор и имотите, описани в Констативен акт за установяване на годността на приемане на строежа (част, етап от него) с дата 19.08.2008 г. /апартаментът бил същият, но се намирал в секция „В”, а не в секция „А”/.
При така установената фактическа обстановка по делото, въззивният съд е извел правните изводи, че валидно сключеният предварителен договор е развален поради неизпълнение от страна на продавача – настоящ касатор, но не с изпратената покана, а предвид идентичното правно действие на самата искова молба от 16.01.2013 г. Отпадането на основанието, на което е извършено плащането, настъпва като правна последица от надлежното и правомерно упражняване на правото на изправната страна да развали договора.
В случая ищците са изправна страна по договора – изпълнили са задължението си да заплатят уговорената цена /съответно част от нея/ на ответника. Ответното дружество е неизправно, тъй като уговореният срок за завършване на обекта и снабдяване с Разрешение на ползване не е бил спазен /Акт-образец 15 е издаден на 19.08.08 г., а Разрешението за ползване на сградата – секции „В” и „С”, е издадено едва на 14.12.2012 г./, което сочи на забавено изпълнение на задълженията за построяване и продажба на имота. Налице е и неточно изпълнение относно предмета на договора – построеният апартамент не е идентичен на апартамента, предмет на договора – променена е не само номерацията на процесното жилище, но и местоположението му (вместо на първи етаж в Секция „А”, апартаментът е построен в Секция „В” на сградата, на първи надпартерен етаж).
С оглед горното въззивният съд е счел, че предявеният по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 17 553,05 евро.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази задължителните указания на ТР № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК от 19.02.2010 г., намира, че не са налице условията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол, поради следното:
По формулирания от касатора въпрос № 1, въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение в съответствие, а не в противоречие с посочената от касатора и приложена към жалбата му задължителна съдебна практика. Не се установява и противоречие с ангажираната съдебна практика на ВКС по въпроса, касаещ задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства, както и твърденията и възраженията на страните (въпр. № 3). Въззивният съд е разгледал всички правнорелевантни и значими за предмета на делото доказателства, с оглед позициите на страните. Въпрос № 2 не се преценява като съществен за решаващата воля на съда. Въпроси №№ 4 и 5 също не покриват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като са поставени в зависимост от конкретните факти по делото и твърденията на касатора, а правният въпрос следва да е насочен към тълкуването и приложението на правни норми, за да може отговорът му да бъде важим за неограничен брой сходни хипотези.
С оглед горното, искането за допускане на касационно обжалване на решението на САС се преценява като недоказано. При този изход от спора, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, съгл. отбелязване за плащането в договора за правна помощ. Водим от горното, съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 640 от 30.03.2015 г. по гр.д.№ 4383/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 4-ти състав в обжалваната чу част.
ОСЪЖДА БУЛБИЛД БГ О. [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на К. Й. Е. и на Ф. Р. Е. Б., граждани на Великобритания и С. И., сумата 400 лв. – съдебни разноски в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.