3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
С., 17.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 478/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частни жалби на В. Н. В. и В. Г. П., подадени от пълномощника им адв. Ж. Я., срещу определението на Варненския апелативен съд, ГО, № 402 от 11.06.2012г. по ч.гр.д. № 298/2012г., с което е потвърдено определението на Варненския окръжен съд, ГО, ІХ с-в, № 746 от 16.03.2012г. по гр.д. № 2424/2011г., с което е прекратено производството по делото.
Ответницата Д. К. Окот в представения писмен отговор от пълномощника й адв. Д. Б. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Частните жалби са постъпили в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Варненският окръжен съд е прекратил производството по делото по предявения от В. Н. В. против Д. К. Окот и М. Г. В. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по евентуално предявения иск по чл. 40 ЗЗД, поради липса на правен интерес. Приел е, че по сключената между ответниците сделка не са прехвърлени повече права от притежаваните по наследяване и евентуалното обявяване нищожност на сделката не влияе на квотата, с която ищецът в настоящото производство ще участва в делбата. След като ищецът не твърди да е титуляр на прехвърлените права, нито е страна по сделката която атакува, той няма правен интерес от установяване на нищожността й. Ищецът не твърди, че с обявяване нищожността на сделката ще се възстанови в неговия патримониум право на наследяване, възникнало за него, или пък ще се увеличи квотата, с която участва в съсобствеността, нито се излагат съображения защо иска в делбата да участва призованият към наследяване по закон, а не лицето, придобило наследствените права чрез сделката. Т.е. не е посочен какъвто и да е пряк или косвен интерес, основан на съображения за личността на съделителя или евентуални претенции към конкретно лице в производството за делба. Относно иска по чл. 40 ЗЗД съдът е приел, че с този иск ищецът не защитава свои права нито пряко, нито косвено. Той не е легитимиран да предявява иск за спор, разрешаването на който има значение само за правната сфера на представлявания.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определени със същите мотиви. Приел е освен това, че е без значение предявяването на иска първоначално като инцидентен установителен иск по висящото дело за делба. И в този случай ищецът е длъжен да обоснове правен интерес от заявената претенция.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличието на противоречива съдебна практика по въпросите: необходимо ли е установяване на правен интерес при предявяване на инцидентен установителен иск, или е достатъчно наличието на преюдициалност; дали изпращането на делото по подсъдност на по-горен съд променя характера на предявения иск; дали в заповедното производство съдът се произнася по съществото на гражданския спор относно съществуването на спорното правоотношение.
ВКС намира, че от постановените въпроси единствено първият е от значение за решаването на делото. Производството по делото не е заповедно, поради което третият въпрос не е от значение за решаването му. Въпросът за прекратяване на производството по предявения инцидентен установителен иск в делбеното производство и разглеждането му в отделно производство от Варненския окръжен съд, е разрешен с влязлото в сила определение на Варненския районен съд, ГК, ХХХ-ти с-в, № 15800 от 03.11.2011г.
Първият въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената съдебна практика. Решение № 458 от 29.06.2010г. по гр.д. № 1526/2009г. ІV г.о. ВКС е с предмет установителен иск по чл. 357 КТ. С него е прието, че наличието на изрична законова разпоредба – чл. 357 КТ за правота на установяване съществуването на трудово правоотношение, легитимира интереса от търсената съдебна защита. На останалите две решения – решението на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 380/2010г. и на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 555/2010г., липсва отбелязване за влизане в сила. С първото от тях е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която е разгледан инцидентен установителен иск и е прекратено производството по делото, а хипотетично разгледаните казуси в мотивите на решението са извън обхвата на конкретния спор.
Въпросът не е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. П. е допълнителна предпоставка за допустимост на инцидентния установителен иск, но тя не отменя необходимостта от наличието на останалите процесуалноправни предпоставки, включително на правен интерес от установяването.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд, ГО, № 402 от 11.06.2012г. по ч.гр.д. № 298/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: