3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
С., 23.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. Иванова
И. Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 809/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. В. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. М. Д., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 370 от 01.10.2013г. по в.гр.д. № 572/2013г., с което е потвърдено решението на Добричкия районен съд, 19 от 13.05.2013г. по гр.д. № 4559/2011г., с което е отхвърлен предявеният от А. Б. В. против Я. Р. П. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени от публикувано мнение в интернет, съдържащо позорящи и клеветнически твърдения.
Ответницата по касация Я. Р. П. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника й адв. Н. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от А. Б. В. против Я. Р. П. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от публикувано в интернет позорящо и клеветническо мнение за ищцата, въззивният съд е приел, че не е установено авторството на електронното изявление. За ангажиране на гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане не е достатъчна вероятността деянието да е осъществено от соченото за деликвент лице, нито изявлението на това лице, че споделя изразеното в публичното пространство негативно мнение за ищцата. Ищцата не е доказала по несъмнен начин както действителното съдържание на публикуваното мнение от 29.12.2010г., така и извършването му от ответницата.
К. А. Б. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: налице ли е пречка по отношение на ответницата да бъде приложена неблагоприятната последица на чл. 161 ГПК, а фактите относно съдържанието и авторството на публикацията да се приемат за доказани по делото, тъй като ответницата е продала в хода на производството компютъра си, с което е създала пречка за събиране на доказателства; пречка ли е за прилагането на чл. 161 ГПК обстоятелството, че искането за обследване на компютъра е направено след първото по делото заседание, но същото не е извън срока по чл. 146, ал. 3 ГПК, тъй като съдът е дал допълнителен срок за формулиране на задачите на експертизата; събраните множество косвени доказателства установяват ли авторството на деянието и съдържанието на публикацията, след като този извод не е разколебан от други факти по делото.
По въпроса за възможността чрез експертиза на персоналния компютър на ответницата да се установи авторството на публикацията, въззивният съд е приел, че искането за обследване на компютъра на ответницата е направено извън срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК, което е пречка по отношение на ответницата да бъде приложена неблагоприятната последица на чл. 161 ГПК. Освен това като се е позовал на заключението на вещо лице въззивният съд е приел, че и при проверка на твърдия диск не би могло да се установи процесното действие по мак-адреса на компютъра на мрежовата му платка, ако той (дискът) е бил форматиран и преинсталиран.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос. На първо място следва да се отбележи, че при приетата от въззивния съд фактическа обстановка относно годността на доказателството /експертиза на компютъра на ответницата/, въпросът по прилагането на разпоредбата на чл. 161 ГПК не е от значение за решаването на делото. Освен това разпоредбата на чл. 161 ГПК е ясна и касаторът не е мотивирал основанието за допускане на касационно обжалване съгласно указанията в т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Поведението на страната може да мотивира съда да приеме неизгодни за нея доказателствени изводи в хипотезата на чл. 161 ГПК, когато тя е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства. В случая компютърът е продаден на 31.05.2012г., а задачата на експертизата „по преценка и при необходимост да обследва компютърната конфигурация на ответницата” е възложена с определение на съда от 05.10.2012г.
Останалите въпроси касаят обсъждането на събраните по делото доказателства и съставляват оплаквания за обоснованост на съдебния акт. Дали събраните по делото косвени доказателства установяват авторството и съдържанието на публикацията, е фактически, а не правен въпрос. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касация следва да се присъдят 1200 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 370 от 01.10.2013г. по в.гр.д. № 572/2013г.
ОСЪЖДА А. Б. В. от [населено място] да заплати на Я. Р. П. от [населено място] сумата 1200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: