Определение №677 от 40487 по ч.пр. дело №751/751 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

Р Е ШЕ Н И Е

№ 677
С., 05.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Л. Рикевска

При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 826/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 893 от 18.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № V-77 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 587/07 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторът Министерство на отбраната поддържа наличие на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация “Парк Г.” ООД гр. С. счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 1042 от 07.07.2005 г. по гр. д. № 32/05 г. на Бургаския районен съд, с което е уважен предявен от “Парк Г.” ООД гр. С. положителен установителен иск за собственост на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, находящи се в землището на с. Ч., Б. област, местността “А.”, съставляващи имоти № 008124, № 008123, № 008077, № 008109 и № 008108, придобити от ищеца чрез покупко-продажби с н. а. № 83/04 г., № 123/04 г. и № 124/04 г.
По предявения срещу него иск за собственост, произхождаща от закупуването на земи, възстановени по ЗСПЗЗ, ответникът, сега касатор, е противопоставил довод, че спорните имоти попадат в терен, отреден за нуждите на отбраната и сигурността на страната. Те, с площ от 10.000 дка, са предмет на решение № КЗ-4 от 10.03.1978 г. на К. за земята при М. съвет, и са част от имот кад. № 272, представляващ летен тренировъчен лагер на В. сили на РБ.
Съгласно чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на Министерството на отбраната за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от М. съвет по предложение на министъра на отбраната. Като доказателство за запазване на съществуващите граници на отредените терени по делото е представена писмена кореспонденция между ОС “Земеделие и гори” гр. С. и поделението, на земята което е предоставена за стопанисване – решение № 428 от 21.10.1993 г. на М. съвет, заповед от 04.11.1993 г. на Министерство на отбраната и Министерство на земеделието, издадена въз основа на решението, както и ПМС № 232 от 29.11.1993 г. /Обн., ДВ, бр. 104 от 1993 г./, чиито секретни приложения не са представени по делото.
Въззивният съд приел, че ответникът по иска, сега касатор, не е представил прякото доказателство – ПМС № 232/93 г., за установяване на обстоятелството дали спорният терен е запазен за Министерството на отбраната с акт на М. съвет. Оттук заключил, че нуждата, за която имотът е бил отреден, вече е отпаднала. Приел също, че липсват данни за извършване на такова застрояване в имота, което да представлява пречка за възстановяване на правата на бившите собственици по ЗСПЗЗ: към м. март 1991 г. в имота е липсвало друго застрояване, освен масивна едноетажна стопанска сграда с размери 3м/4 м, съставляваща бивше караулно. Съдът приел, че не се установява категорично сградата да е част от предвиден за изграждане комплекс, а и ответникът твърди наличие на мероприятие, излизащо извън предела на земеделско и селскостопанско предназначение на терена. Със закупуването на имотите от лицата, на които те са възстановени, ищецът е придобил вещни права, противопоставими на правата на ответника и положителният установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е уважен.
Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: 1. дали имотите, предмет на делото, са възстановени законосъобразно по реда на ЗСПЗЗ, с оглед приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, като основанието е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но съгласно разясненията в т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК; и 2. по приложението на чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ относно необходимостта от нарочен акт на М. съвет за определяне на земите, върху които Министерството на отбраната запазва собствеността си, при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Трайната съдебна практика по приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ приема в случаите на мероприятие, заемащо няколко отделни имоти, че същите се разглеждат като част от цялото мероприятие и затова е без значение дали върху конкретния имот има строителство, ако той попада в очертанията на терена, зает от съответното мероприятие. Дали е налице мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността се преценява във всеки конкретен случай с оглед установените по делото фактически обстоятелства.
Разглежданият случай разкрива тази специфика, че се касае до земя, предоставена на В. “Н. Й. В.” за изграждане на летен тренировъчен лагер. Провеждането на летни тренировъчни лагери с обучаващи се във военно училище предопределя изграждането на определени съоръжения, необходими за съответните занятия, помещения за съхраняване на оръжията на личния състав, склад за храната и др. п. Твърденията в тази насока на касатора са, че изградените помещения през по-голямата част от годината са били празни и не са подлежали на охрана, и че обучаемите са нощували в палаткови лагери, разположени върху бетонни тераси, а наличието на място на такива, оформени с подпорни зидове от камък, с височина около 50 см, е установено от заключението на вещото лице М. Г.. От същото заключение се установява, че в картата от 1999 г. на възстановената собственост на землището на с. Ч. имот № 272 е бил записан “военно поделение”, собственост на държавата – МО. В този терен, който на скица № 1 /л. 121 от първоинстанционното дело/ е означен с оранжев контур, поземлената комисия не е възстановявала имоти. Съобразено е, че теренът, предоставен на Министерството на отбраната, фактически е бил ограден, видно от обяснения на вещото лице М. Г. на л. 144 от първоинстанционното дело. Впоследствие, въз основа на съдебни решения по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в картата на землището са нанесени и спорните имоти, оцветени на скица № 2 /л. 120 от първоинстанционното дело/ в жълт цвят, което и е породило настоящия съдебен спор. На скица № 2 със зелен контур е нанесен и теренът, предмет на решение № КЗ-4 от 10.03.1978 г. Видно е, че четири от имотите попадат в границите на предоставения терен от 10.000 дка. Доколкото обаче е установено, че и имот № 008077 попада във фактически заетата площ, то неговото положение е идентично с това на останалите имоти. Между петте имота има съществуващ стар асфалтов път, а извън спорните имоти, но в границите на имот № 272 съществува стара тухлена сграда, бивша столова, и метален склад. Видно от представените заповеди на началника на военното училище, такива лагери са провеждани и след влизане в сила на ЗСПЗЗ.
В обобщение на всичко изложено следва да се заключи, че след предоставянето на земята, предмет на решение № КЗ-4 от 10.03.1978 г., спорните по делото имоти са заети от мероприятие, което е предназначено за провеждане на военни учения, но което не се използува за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната. Затова и не е било необходимо да се проведе процедура по чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ за запазване на имотите в полза на Министерството на отбраната с нарочен акт на М. съвет.
С оглед даденото разрешение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва, че обжалваното решение е постановено при наличие на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Порокът му произтича от неправилното приложение на разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът не е взел предвид наличните постройки и инфраструктура във възстановените имоти, които заедно с постройките в останалата част от имот № 272 – също предоставена на Министерството на отбраната, обуславят наличие на мероприятие като единно цяло, с оглед целта, за която е извършено предоставянето и която изисква състоянието му да бъде такова, каквото е на място.
Ето защо като е уважил иска за собственост, предявен от правоприемниците на собствениците на възстановени земеделски земи и така е отрекъл правата на ответника – касатор, въззивният съд е постановил неправилно решение. То, както и потвърденото първоинстанционно решение, следва се отменят и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество, като предявеният иск бъде отхвърлен.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № V-77 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 587/07 г. на Бургаския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 1042 от 07.07.2005 г. по гр. д. № 32/05 г. на Бургаския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Парк Г.” ООД гр. С. срещу Министерството на отбраната гр. С. положителен установителен иск за собственост на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Ч., Б. област, в местността “А.”: 1. нива с площ 1.770 дка, съставляваща имот № 008124 по плана на землището; 2. нива с площ 1.617 дка, съставляваща имот № 008123; 3. изоставена нива с площ 1.486 дка, съставляваща имот № 008077; 4. изоставена нива с площ 2.776 дка, съставляваща имот № 008109 и 5. изоставена нива с площ 1.800 дка, съставляваща имот № 008108 по плана на землището.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар