Определение №68 от по търг. дело №853/853 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

 
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 68
 
 
Гр. София, 09.02.2010 година
 
 
            Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ  отделение в закрито съдебно заседание на  втори февруари две хиляди и десета година в състав:
 
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
 
                                                               ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                                                 ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 853/2009 г
 
 
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Г. от гр. Д. срещу решението на Варненския апелативен съд № 85/11.05.2009 год. постановено по в.т.д. № 93/2009 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 553/13.12.2008 год. по т.д. № 575/2008 год. с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу „Г” Е. гр. В. иск по чл. 537 във вр. с чл. 365 т.3 ГПК за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства извършено с решение № 8341/28.09.2007 год. по ф.д. № 2358/2003 год. на Варненския окръжен съд по партидата на ответното дружество а именно: заличаването му като съдружник и управител и поемане на неговите 30 дяла от капитала от съдружника Р. Р. Д. , която е вписана като едноличен собственик на капитала на дружеството.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че взетите решения в протокола на проведеното събрание противоречат на повелителните разпоредби на закона и дружествения договор което води до тяхната невалидност и до вписване на несъществуващи обстоятелства. Наведени са доводи за нарушаване на процедурата за свикване и провеждане на събранието, тъй като не му е била връчена писмена покана за участие в общото събрание на съдружниците проведено на 01.06.2007 г. в гр. В., което е довело до незаконосъобразност на взетите решения. Поддържа се становище, че решенията на ОС трябва да произтичат от волята на съдружниците, в противен случай решения не са налице и е допуснато вписване на несъществуващи обстоятелства. Като последица от това касаторът твърди и порок –нищожност на самото вписване, който довод е направен за първи път в касационното производство.
Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1 т.т.1,2 и 3 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с нормите на Търговския закон и утвърдената практика на ВКС в ТР № 1/2002 г. на ОСГК относно това, кога е налице нищожност на извършено вписване в Търговския регистър, кои обстоятелства са несъществуващи и доколко нарушената процедура при вземане на решенията от ОС води до тяхната недействителност.
Ответникът по касационната жалба „Г” Е. гр. В. поддържа становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора иск по чл.537 ал.2 във вр.с чл. 365 т.3 ГПК за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства с решение № 8341/28.09.2007 г. по ф.д. № 2358/2003 г. на ОС-Варна по партидата на ответното дружество относно изключването му като съдружник и освобождаването му като управител, поемане на неговите 30 дяла от капитала на дружеството от съдружника Р. Д. , която става едноличен собственик на капитала. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал съдът е приел за установено, че е извършено вписване на промени въз основа на представен протокол за проведено на 01.06.2007 г. ОС на дружеството, на което са били взети с необходимото мнозинство решенията за извършените промени, чието вписване е поискано от регистърния съд. При тези фактически данни е направен извода за неоснователност на предявения иск, тъй като вписаните обстоятелства съществуват, защото отразяват взетите решения на проведеното ОС на дружеството на посочената в съставения протокол дата. Прието е също, че с оглед наведените в исковата молба доводи не е налице твърдяното вписване на несъществуващи обстоятелства в който смисъл е и ТР № 1/2002 г. но ОСГК на ВКС, в което изрично се посочва, че и в трите форми на установителен иск /за недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на вписано обстоятелство/ проверката на съда не следва да се разпростира върху законосъобразността на самото вписано обстоятелство. Прието е за неотносимо към спора направеното от ищеца-касатор възражение за неспазена процедура при провеждане на събранието, както и за противоречие на решенията на нормите на търговския закон и дружествения договор. Съдът е изложил съображения, че нарушенията на процедурата, нормите на ТЗ и дружествения договор може да доведат до незаконосъобразност на взетите решения, но не ги прави несъществуващи.
По посочените от касатора правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната съдебна практика уеднаквена с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство както и отразяването в регистъра на обстоятелство в отклонение или при липса на съдебно решение на регистърния съд, какъвто не е настоящия случай. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано лице в регистърното производство или когато съдът се е произнесъл без да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В случая не сме изправени пред нито една от посочените хипотези. Видно от данните по делото извършено е вписване на подлежащи на вписване обстоятелства въз основа на взети решения на проведено ОС на ответното дружество в рамките на неговата компетентност, обективирани в представения протокол от 01.06.2007 год. Възраженията на ищеца за неспазена процедура по уведомяването му и нарушаване правото му на участие при вземането на процесните решения, както и противоречието им с нормите на устава и Търговския закон не обосновават твърденията му, че тези решения не съществуват. Дори незаконосъобразното решение на ОС не може да се приравни на липсващо решение, освен ако не бъде отменено по съответния съдебен ред. Защитата срещу незаконосъобразното решени на ОС може да стане с предявяването на конститутивен иск по чл.74 ТЗ за отмяната му, но не и в производството по предявения установителен иск, тъй като в процеса по този иск не се проверява законосъобразността на вписаните от регистърния съд решения на ОС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения правен въпрос, каквито данни в случа липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 85/11.05.2009 год.постановено по в.т.д. № 93/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: