5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№681
София.30.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 506/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.4, чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. А., срещу решение № 1815 от 11.09.2014 г. по т.д. № 1364/2013 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 2140 от 10.12.2012 г. по т.д. № 2552/2012 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 14 състав за отхвърляне на предявения от касатора евентуален иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу [фирма] и [фирма] за обявяване на относителната недействителност на договор, сключен с нотариален акт № 16, том II, рег.№ 9871, съставен на 06.10.2009 г. от нотариус рег. № 348 за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти.
В частта, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение по главния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД, във вр. с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, както и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.135 ЗЗД срещу [фирма] и е прекратено производството по иска срещу този ответник, въззивното решение не е обжалвано.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че са налице всички предпоставки по чл.135 ал.1 ЗЗД за уважаване на предявения евентуален иск, поради което по съображения в жалбата се претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на този иск, с присъждане на разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: „1. Предмет на предявения П. иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора – ищец и следва ли съдът да обсъжда качеството на ищеца като кредитор в производството по иска с правно основание чл.135 ЗЗД, при положение, че това качество не е отречено с влязло в сила решение; 2. Налице ли са предпоставките за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД когато имуществото, предмет на увреждаща сделка е придобито от кредитора – ищец с недостатъци, дължащи се именно на сключената увреждаща сделка, като уважаването на П. иск няма да има за последица пряко увеличаване имуществото на длъжника, а ще има за последица увеличаване имуществото на длъжника по непряк начин – чрез освобождаване на длъжника от негативните последици, свързани със сключването на увреждащата кредитора сделка; 3. Има ли качеството кредитор по см. на чл.135 ЗЗД ищецът – купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и сключения въз основа на него окончателен договор за покупко-продажба, при положение, че ответникът – продавач е прехвърлил правото на собственост върху съответните имоти, обременено с договорна ипотека, при наличие на изрична клауза в предварителния договор, съдържаща задължение имотите да бъдат прехвърлени без върху същите да са налице тежести и ипотеки и при наличието на декларация в окончателния договор, че имотите не са обременени с тежести и ипотеки и при липса на други договорки досежно това правно качество на имотите и 4. Следва ли да се счита изпълнен предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот при условие, че между страните е сключен окончателен договор, но продавачът не е изпълнил едно от съществените си задължения по предварителния договор – да прехвърли правото на собственост върху съответните имоти, без същото да е обременено с ипотеки и в окончателния договор е декларирал липсата на такива тежести”.
По първите два въпроса се поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение по гр.д. № 171/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение по гр.д. № 754/2010 г., ІV г.о. и съответно на ППВС № 1/29.03.1965 г. По втория въпрос се поддържа евентуално и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторът и по останалите въпроси.
Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ж.к. „Г. Д. „ № 22, вх. А, ет.5, ап.21, чрез процесуалния си пълномощник адвокат М. М., оспорва искането за допускане на обжалването, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в постъпил по делото писмен отговор.
Ответникът по касация [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел, че поетото по силата на сключения предварителен договор от 25.03.2005 г. облигационно задължение е погасено със сключването на окончателните договори между [фирма] и [фирма] с нот.актове № 106/05.05.2010 г. и № 103/07.07.2010 г., по силата на които ищецът е придобил собствеността върху вече ипотекираните имоти. Отчетено е, че процесният договор за ипотека е вписан преди вписването на окончателните договори за покупко-продажба, както и, че със сключването на последните жалбоподателят по същество е приел изпълнението по предварителния договор с недостатъци, отнасящи се до правното качество на прехвърлените имоти. При съобразяване на разпоредбите на чл.169 и чл.173, ал.1 ЗЗД решаващият състав е направил извод, че с предявения евентуален иск се търси защита именно срещу действието на ипотекарното право, произтичащо от сключения на 06.10.2009 г. договор за учредявяне на ипотека върху недвижимите имоти, предмет на предварителния и на окончателните договори. Доколкото обаче към датата на предявяване на иска с правно основание чл.135 ЗЗД ищецът е собственик на ипотекираните имоти, то евентуалното уважаване на иска няма да има за резултат увеличаване на длъжниковото имущество чрез освобождаването на недвижимите имоти от ипотекарното право. Направен е извод, че след като ищецът е придобил собствеността върху имотите, той би могъл да търси защита на плоскостта на неизпълнението на договорното задължение на длъжника да прехвърли имотите без наложени върху тях ипотеки, а не чрез иск по чл.135 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос не може да обоснове основния селективен критерий, предвид решаващите мотиви на въззивната инстанция. Видно от съобразителната част към атакувания съдебен акт е, че съдебният състав на Апелативен съд – София не е изразил становище относно предявяване на претендираното вземане в друго производство. Посочената от съда правна възможност за защита на ищеца, а именно на плоскостта на неизпълнение на договорно задължение на длъжника да му прехвърли имотите без наложени върху тях ипотеки, е извън предмета на иска с правно основание чл.135 ЗЗД и възприетото в тази част от мотивите не е обусловило обективираната в решението правна воля на съда.
Отговорът на втория въпрос предпоставя преценка за правилност на въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.135 ЗЗД именно поради липса на предвидените законови предпоставки, при отчитане, че с предявения иск всъщност се търси защита срещу действието на ипотекарното право и то след като ищецът е придобил собствеността върху ипотекираните недвижими имоти, при фингирано знание за учредяване на ипотеката. Преценката за правилност на атакувания въззивен съдебен акт е извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби, както е разяснено и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите формулирани от касатора въпроси, свързани с твърдяното от касатора неизпълнение на всички задължения на продавача по предварителния договор и с възможностите за защита на купувача, не съставляват въпроси, свързани с тълкуване и приложение на конкретна правна разпоредба, които да са обусловили изхода на делото. Това са въпроси, пряко произтичащи от конкретните факти по спора, преценени от решаващия съдебен състав и са релевантни към поддържаните от касатора основания за касиране по чл.281 т.3 ГПК. Поради това не би могло да се приеме, че тези въпроси попадат в приложното поле на касационно обжалване.
Поради недоказаност на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, за ВКС не съществува задължение да се произнася по поддържаните от търговското дружество – касатор допълнителни основания по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1815 от 11.09.2014 г. по т.д. № 1364/2013 г. на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: