Определение №681 от 42572 по търг. дело №2240/2240 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№681

гр. София,22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2240 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ф. на срещу решение от 12.08.2009г. по в.гр.д.№2325/2005г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №428 от 19.12.2003г. по гр.д.№13833/2002г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Ф. на и още 882 ищци, присъединени при условията на чл.53 ал.3 от ЗЗППТ /отм./ срещу [фирма] при условията на обективно кумулативно съединяване осем иска с правно основание чл.53 ал.1 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия /ЗЗППТ/, обн.ДВ бр.30/1999г., отм.ДВ бр.30/2006г. К. жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е формално, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребители за битови нужди в [населено място], одобрени с решение №ОУ – 021/22.04.2002г. на ДКЕВР, както и в цитираната от съда Наредба по чл.95 от ЗЕЕЕ /отм./ не е предвиден никакъв инструментариум за измерване и за удостоверяване на параметрите на получената услуга, което е основание за обявяване на нищожност на сделката по смисъла на чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че обстоятелството, че топлопреносното предприятие не желае да предлага услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по дефиниция го изключва от кръга на възможностите за избор на потребителите. Твърди, че съгласно т.112г от ЗЕЕЕ /отм./ възможността дяловото разпределение да се извършва от трето лице е установена единствено при желание от страна на потребителите. Оспорва изводите на съда относно правомерността на процедурата по въвеждане на общите условия.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. К. жалбоподател в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за нищожността на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделката, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ, санкционирани от З.. Позовава се на решение №66 от 06.08.2008г. на СРС, ГК, 47 състав.
Постъпила е и касационна жалба от ДП. М. – И., присъединила се като ищца при условията на чл.53 ал.3 от ЗЗППТ /отм./. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение от 12.08.2009г. по в.гр.д.№2325/2005г. на Софийски градски съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че същото е постановено след заседание, на което не е била призована. Поддържа, че са нарушени нейните права като потребител на топлинна енергия. Излага доводи, че всеки собственик в сграда етажна собственост има право да ползва услуга, каквато желае и не може да му бъде налагано ползването на такава, когато се е отказал, поради което такса “мощност“ и „сградна инсталация“ не могат да се налагат със закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните четири твърдения: 1) „нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ (общите условия), санкционирани от З.“; 2) „начислени мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения, в нарушение на чл.86 ал.2 на ЗЗД, където се допуска при действително претърпени вреди в по-висок размер да се иска обезщетение по общите правила, а не да се начисляват от ищеца други, различни лихви, за които не може да се представи определение от МС, каквото е изискването на закона“; 3) „системно нарушаване на утвърдената нормативна уредба за разпределение на ТЕ (топлинната енергия) за формиране на сметките“ и 4) „пълната обърканост при приложение на разпоредбите на Европейска директива 2006/23/ЕО чл. 13, при наличие на решение на СРС от 04.02.2009г. по гр.д.№25352/2009г. се въвежда съдебната практика „Българският правоприлагащ орган да тълкува и прилага нормите приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на общностното право – С-14/83 и да обяви нищожност на лихвите и главниците, претендирани от топлофикационните дружества“, докато в обжалваното решение на въззивния съд това изискване е нарушено“.
Ответникът [фирма], [населено място], поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като касационните жалбоподатели не са посочили правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на касационен контрол.
Комисия за енергийно и водно регулиране, като трето лице – помагач на страната на ответника, счита, че не са налице правни основания както за допускане на жалбите до касационно обжалване, така и за отмяна на постановеното от въззивната инстанция валидно, допустимо, правилно и законосъобразно съдебно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Същите следва да бъдат разгледани по реда на глава ХХІІ от ГПК „Касационно обжалване“, а не по специалния ред на глава ХХХІІІ от ГПК „Производство по колективни искове“. Съгласно пар. 16 от ПЗР на действащия Закон за защита на потребителите / обн бр.99/09.12.2005г., в сила от 10.06.2006г./ висящите съдебни производства по дела, образувани на основание чл. 51 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се довършват по досегашния ред. Доколкото уредбата на производството по колективните искове, е въведена с действащия ГПК /обн. ДВ бр.59 от 20.07.2007г./, а отмененият ГПК не съдържа специални правила за тези производства, следва да се приеме, че заварените при влизането в сила на З. съдебни производства се разглеждат по действащия общ процесуален ред, с приложение на специалните правила на чл.51 – чл.54 от ЗЗППТ /отм./
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е обсъдил подробно съдържанието на клаузите на чл.5 ал.2, чл.9, чл.14 ал.3, чл.22, чл.24 ал.1 и чл.29 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на потребители за битови нужди в [населено място], одобрени с решение №ОУ – 021/22.04.2002г. на ДКЕВР, и е стигнал до извода, че същите не съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.35 ал.1 и ал.2 от ЗЗППТ/отм./ и съответно същите не са нищожни.
По касационната жалба на Ф. на потребителите в България
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
К. жалбоподател поставя като обуславящ въпроса за нищожността на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделката, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ, санкционирани от З.. Отговорът на този въпрос не е обусловил изхода на спора, доколкото касае валидността на отделните облигационни правоотношения, съществуващи между потребителите и [фирма], които не са предмет на производството по предявените искове за установяване на нищожност на неравноправните клаузи от Общите условия на [фирма], одобрени през 2002г. Правните последици от нищожността на отделни клаузи от Общите условия не са били предмет на спора и въпросът дали нищожността на атакуваните клаузи от общите условия може да се отрази на валидността на сключените договори с отделните потребители не е обсъждан от съда. Поради това поставеният въпрос не съответства на решаващите изводи на въззивния съд и не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационен контрол.
Също така касаторът не е установил и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. По делото не е представен препис от цитираното от касатора решение на Софийски районен съд, нито са ангажирани доказателства решението да е влязло в сила. При това положение не би могло да се приеме наличие на правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По касационната жалба на Денка П. М. – И.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касационната жалбоподателка, в представеното от нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, не е приложил правилно разпоредбата на чл.35 ал.1 и ал.2 от ЗЗППТ, като е приел, че процесните клаузи не са неравноправни, както и че постановеното решение е в противоречие с изискванията на чл.13 от Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги /2006/32/ЕО/, в която се изисква в сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество енергия, сами по себе си не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния закон. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението. Следва да се отбележи за пълнота, че клаузите, атакувани с исковата молба като нищожни, са част от Общи условия, одобрени с решение №ОУ – 021/22.04.2002г., които са действали до 2005г., когато са приети следващите Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на потребители в [населено място], одобрени с решение №ОУ – 067/12.12.2005г. на ДКЕВР. При приемането и през срока на действие на Общите условия от 2002г. правото на ЕС не е било приложимо за Република България, поради което не би могло да се изследва противоречието на общите условия с него. Изтъкнатите от касационната жалбоподателка възражения за нищожност на облигационните отношения предвид довода за неравноправни клаузи в общите условия и липса на предмет на сделката вследствие липсата на качествени показатели; и за начислени лихви върху прогнозни, а не върху реални задължения, за които ищецът не може да представи акт за определянето им от МС, не са обуславящи за изхода на спора, доколкото те касаят валидността на конкретни облигационни отношения по продажба на топлинна енергия, съществуващи между жалбоподателката като купувач и [фирма], които не са предмет на производството по предявените искове за установяване на нищожност на неравноправните клаузи от Общите условия на [фирма].
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Следва да се отбележи, че в случая касационната жалбоподателка не се е позовала изрично на нито една от тези предпоставки. Доколкото е посочила в изложението си решение от 04.02.2009г. по гр.д.№25352/2009г. на СРС, може да се приеме, че тя се позовава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. По делото обаче не е представен препис от същото, нито са ангажирани доказателства решението да е влязло в сила. Съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 3 и мотивите към нея от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, при това положение не би могло да се приеме наличие на правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.08.2009г. по в.гр.д.№2325/2005г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *