О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
София, 15.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 657/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по съвместна частна жалба на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК[ЕИК] и „Кауфланд България“ ЕООД, чрез процесуалните им пълномощници, срещу определение № 4027 от 28.12.2018 г. по в.т.д. № 6510/2017 г., с което Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав е изменил постановеното по делото решение № 2126 от 08.08.2018 г. в частта за разноските, като: в полза на ищеца „ГД Инвестмънт“ ЕООД са присъдени допълнително 18.32 лв. разноски, а в частта, с която в полза на частните жалбоподатели са присъдени разноски по отхвърления главен иск, в общ размер на 5 016 лв., решението е отменено.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че след като въззивният съд е разгледал и двата иска, предявени при условие на евентуалност, и е уважил евентуалния /след отхвърляне на главния иск/, то са приложими правилата на чл.78, ал.1 ГПК. Частните жалбоподатели считат, че правилото по чл.72, ал.1 ГПК за държавната такса не дерогира чл.78 ГПК, според който разноските се присъждат съразмерно с уважената част от иска. Или, отговорността за разноски следва да се разглежда във връзка с изхода на делото по всеки отделен иск. Счита се за неприложима практиката на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, за да отмени решението в частта за присъдените разноски в полза на двете дружества – ответници по исковете. Позовава се на практика на ВКС по ч.т.д. № 60/2009 г., I т.о. Частните жалбоподатели считат, че постановеното по реда на чл.248 ГПК определение е необосновано и по съображения в жалбата претендират неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба – „ГД-Инвестмънт“ ЕООД, чрез пълномощника си, изразява становище за правилност на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
С атакуваното определение АС-София се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК по молба на ищеца по делото, с която е претендирано присъждане на разноски по делото в пълен размер и неприсъждане на разноски в полза на ответниците. Съдът е приел за основателна тази молба, като е уважил направеното от ответниците възражение за прекомерност на заплатеното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение. Решаващият състав е счел за относима практиката на ВКС : определение по ч.гр.д. № 238/2012 г., IV г.о. и определения на I т.о. по: ч.т.д. № 1218/2016 г., ч.т.д. № 2516/2017 г. и по ч.т.д. № 257/2018 г., според която, при предявяване на обективно съединени искове при условие на евентуалност, при постигане на позитивно решение по един от тях, ответникът следва да понесе отговорността за разноски по уважения иск, като уговореното адвокатско възнаграждение е едно, тъй като е уговорено за защита на едно благо. Възприемайки посоченото разрешение, САС е извел извод, че при отхвърляне на главния иск и уважаване на евентуалния иск, е приложим чл.78, ал.1 ГПК. Определението е подписано с особено мнение на съдията-докладчик.
Обжалваното определение е правилно.
При постановяването му мнозинството на съдебния състав на Апелативен съд – София е съобразило, че обективно съединените искове, предявени от „ГД Инвестмънт“ ЕООД срещу дружествата-частни жалбоподатели, са при условие на евентуалност, както и, че с въззивното решение е потвърдено отхвърлянето на главния иск с правно основание чл.288 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, но евентуалният иск с правно основание чл.12 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД е уважен, като е отменено първоинстанционното решение за отхвърлянето на последния. Правилно е възприето изразеното становище от различни съдебни състави на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд, обективирано в част от цитираните от САС съдебни актове, което е в смисъл, че при предявени евентуално съединени искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. Посоченото разбиране е изведено и с оглед идентичните правни последици от отхвърлянето/или прекратяването на производството по главния иск, когато е предявен и евентуален иск срещу същия ответник. В тази хипотеза съдът дължи произнасяне по същество по евентуалния иск /с оглед на посоченото от ищеца вътрешнопроцесуално условие/, като и отговорността за разноски следва да се определи в зависимост от изхода на делото по евентуалния иск.
Като неотносими следва да се преценят доводите на частните жалбоподатели, основани на определение по ч.т.д. № 60/2009 г. на ВКС, I т.о., тъй като посоченият съдебен акт касае хипотеза, при която е налице евентуално субективно съединяване на искове, при уважен иск срещу предпочитания ответник и неразгледан по същество иск срещу евентуалния ответник.
Твърденията в частната жалба за неотносимост на цитираната във въззивното определение практика на ВКС, макар и да са частично основателни, в случая следва да се има предвид, че в част от определенията е налице изрично произнасяне за идентичност на приложимите правила за отговорността за разноски както при прекратяване, така и при отхвърляне на главния иск, с оглед запазване висящността на делото по евентуалния иск, решението по който ще предопредели и приложимите процесуални норми относно разноските.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4027 от 28.12.2018 г. по в.т.д. № 6510/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: