Определение №682 от 42338 по ч.пр. дело №3274/3274 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 682
София, 30.11.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3274/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], против определение № 262 от 29.09.2015 г., постановено по т. д. № 2227/2015 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] против въззивно решение № 225 от 14.04.2015 г. по в. гр. д. № 86/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че първият състав на ВКС, Търговска колегия, е приложил неправилно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК като е приел, че разрешеният с въззивното решение правен спор, подчинен на специалните правила на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите, има търговски характер. Навежда аргументи, че спорът не e търговски, тъй като не подлежи на разглеждане по реда на Глава 32 ГПК и не е свързан с изпълнение и/или неизпълнение на търговска сделка, а има за предмет вземане, претендирано на извъндоговорно основание. Твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие с решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., имащо характер на задължителна практика по чл.290 ГПК, с което Върховният касационен съд е отговорил положително на въпроса подлежи ли на касационно обжалване въззивно решение по идентичен правен спор с цена на иска под 10 000 лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М. Петрова И. със съдебен адрес в [населено място], която изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по т. д. № 2227/2015 г. е образувано пред ВКС, Търговска колегия, по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 225 от 14.04.2015 г. по гр. д. № 86/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 830 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 4572/2014 г. на Пазарджишки районен съд, с което е осъдено [фирма] да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на М. Петрова И. сумата 5 346.58 лв. – получена без основание лихва по договор за револвиращ заем от 31.08.2010 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и разноски по делото.
За да постанови обжалваното определение за оставяне на касационната жалба без разглеждане, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като с оглед цената на предявения по делото иск, който е под 10 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл.280, ал.2 ГПК в приложимата редакция от ДВ бр.100/2012 г. Съдебният състав е изложил съображения, че разрешеният с въззивното решение правен спор е търговски, предвид качеството „търговец” на ответника по иска и търговския характер на сделката, от която произтича исковата претенция – договор за банков кредит, представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286 във вр. с чл.1, ал.1 ТЗ. Поради това е счел, че обжалваемостта на въззивното решение следва да се преценява от гледна точка на ограничителния критерий на чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касационно обжалване по търговски дела.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, приложима в редакцията, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Законосъобразен е изводът на първия състав на ВКС, Търговска колегия, че обжалваното с касационната жалба въззивно решение е постановено по търговско дело. С решението е разрешен правен спор за парично вземане, претендирано като недължимо платено по договор за револвиращ заем. Договорът за револвиращ заем е вид банкова сделка, а по силата на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ банковите сделки са абсолютни търговски сделки. Освен това едната страна по договора – ответникът по иска [фирма], е търговец по занятие и договорът е сключен във връзка с упражняваното занятие. Търговският характер на договора, по повод на който е възникнало търсеното с иска вземане, и търговското качество на едната от страните дават основание за квалифициране на делото като търговско и подчиняват обжалваемостта на въззивното решение на законовите критерии за достъп до касационен контрол по търговски дела. При цена на иска 5 346.58 лв., която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален ограничителен праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима, както правилно е прието в обжалваното определение.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото не е търговско, след като има за предмет спор за вземане, претендирано на извъндоговорно основание, а не спор за изпълнение и/или неизпълнение на търговска сделка. Вземането е възникнало по повод на правоотношение с източник търговска сделка и обстоятелството, че ищецът го е претендирал на извъндоговорно основание – като получено от кредитора по силата на нищожна клауза в договора за револвиращ заем, не изключва търговския характер на спора за неговата дължимост. За неоснователен следва да се приеме и довода на жалбоподателя, че делото не може да се квалифицира като търговско поради това, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава 32 ГПК „Производство по търговски спорове”. В практиката по приложение на чл.280, ал.2 ГПК Върховният касационен съд многократно се е произнасял, че процесуалният ред за разглеждане на търговски спорове по Глава 32 ГПК не е критерий за преценката дали едно дело е гражданско или търговско. Законодателят е ограничил приложението на този процесуален ред до изрично посочените в чл.365 ГПК търговски спорове, подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, а разглеждането на всички останали спорове, които с оглед на своя предмет и/или страни са търговски, е подчинил на общите правила на исковия процес. В конкретния случай делото не е разгледано по реда на Глава 32 ГПК по причина, че е родово подсъдно на районен съд като първа инстанция, и разглеждането му по общия ред не е основание да се отрече търговския му характер.
Настоящият състав не споделя аргументите на частния жалбоподател, че обжалваното определение противоречи на задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса за допустимостта на касационното обжалване на въззивни решения по идентични правни спорове с цена на иска под 10 000 лв. С цитираното в частната жалба решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., е формирана задължителна практика по чл.290 ГПК по въпросите неравноправни ли са клаузите в договорите за банков кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и на таксата за управление; прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл.144, ал.2 и ал.3 ЗПП; какво трябва да е съдържанието на такива клаузи и как трябва те да се тълкуват от съда съобразно чл.147, ал.1 и ал.2 ЗПП. Произнасянето по допустимостта на касационната жалба не е част от задължителната практика в решението, тъй като не е свързано с разрешаване на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а е обусловено от преценка на факти, имащи значение за допустимостта на конкретната жалба.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
В зависимост от изхода на производството на ответницата по частната жалба следва да се присъдят поисканите с отговора по чл.276, ал.1 ГПК разноски. Разноските са в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 03.11.2015 г., чието плащане в брой е удостоверено в самия договор.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 262 от 29.09.2015 г., постановено по т. д. № 2227/2015 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], бл.53 Е, вх.В, да заплати на М. Петрова И. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, сумата 300 лв. /триста лв./ – разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар