О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
гр. София, 16.10.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Даниела Стоянова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2356/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение №2153/04.04.2018г., постановено по гр.д. 9996/2017г. на СГС ІІ-Г въззивен състав, с което са уважени искове по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд в нарушение на чл.330, ал.1, т.5 КТ бил приел, че предложената работа „общ работник“ и „шлосер“ не били подходящи за ищцата съгласно здравословното и състояние, тъй като ищцата била отказала да ги заеме не по тази причина, а заради 4- часовата продължителност на работното време.
Във връзка с доводите в касационната жалба, работодателят иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса- „Когато работникът отказва да заеме предлаганата му при трудоустрояване длъжност, което предписание не е свързано с предписанията на здравния орган, налице ли е спор по чл.3 от Наредбата за трудоустрояването и по какъв начин следва да бъде оформено това уведомяване?“ на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока за отговор насрещната страна Г. Д. е възразила, че от значение за делото е дали работодателят е бил предложил подходяща работа с оглед здравните противопоказания за ищцата, а в случая съдилищата са установили, че това не е така.
Въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, предявени от Г. Д. срещу [фирма]. Ищцата твърди, че е работила като „ватман“, но след предписание за трудоустрояване работодателят я уволнил по чл.330, ал.1, т.5 КТ. Според ищцата уволнението е незаконно, тъй като работодателят предложил на ищцата да заеме две длъжности „шлосер“ и „общ работник“, които не били подходящи за здравословното и състояние. В срока за отговор работодателят възразил, че ищцата е отказала не поради здравословното и състояние, а заради непълното работно време(4-часов работен ден) и тъй като този отказ е необоснован, то уволнението е законно.
Въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е дали предложените на ищцата длъжности „шлосер“ и „общ работник“ са подходящи за здравословното и състояние. Доказването, че длъжностите са подходящи може да се извърши само от ТЕЛК, съгласно чл.3 Наредба за трудоустрояване, а в случая за длъжността „шлосер“ е имало заключение на ТЕЛК, че не е подходяща, а за длъжността „общ работник“ не е било направено запитване до ТЕЛК, поради което обстоятелството „предложена подходяща работа“ е останало недоказано, а работодателят носи тежестта да го докаже.
При тези мотиви на въззивното решение, ВКС намира, че поставеният въпрос не съответства на общата предпоставка от хипотезата на чл.280 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно т.р. №1-2010-ОСГТК, касаторът следва да постави в изложението по чл.280 ГПК въпрос по тълкуване на правна норма, включително по който се е произнесъл въззивния съд, както и отговорът на въпроса да е от значение за изхода на делото.
В случая поставеният въпрос не е обуславящ, тъй като отговорът му е без значение за изхода на делото. Спорът между страните е дали предложената работа е подходяща за трудоустроения работник и този спор е въведен с твърденията в исковата молба. Работодателят е този, който следва да докаже, че е предложил подходяща работа. Отказът на работника да заеме предлаганата работа е безспорен факт по делото и е извън предмета на доказване. Без значение за делото е как работникът е мотивирал отказа си и как е уведомил работодателя за това.
Тъй като поставеният въпрос не е обуславящ и не съответства на общата предпоставка от хипотезата на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането на касатора по чл. 280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК е неоснователно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №2153/04.04.2018г., постановено по гр.д. 9996/2017г. на СГС ІІ-Г въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: