О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
С. 28.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 5534 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от З. Р. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против определение № 406 от 13.07.2015г. по в.гр.д. № 1513 по описа за 2014г. на Пловдивски апелативен съд, с което е допълнено решение № 107 от 10.06.2015г. постановено по същото в.гр.д. № 1513 в частта относно разноските, като е осъдена да заплати на [фирма] К., представлявано от управителя М. сумата от 17 143.43лв., разноски по делото, включващи 7 143.43лв. държавна такса и 10 000лв. адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката счита така постановения акт за неправилен като излага два довода: 1.Съдът се е произнесъл по ненавременно направено искане за разноски, тъй като независимо, че молбата е била депозирана по делото, съдът не я е разгледал до приключване на устните заседания, страната не е поискала произнасяне, поради което се е десезирала и 2.Тъй като молбата не е обсъдена до приключване на устните заседания, на жалбоподателката не й е била дадена възможност да взема становище и да направи своите възражения. Желае обжалвания акт да бъде отменен, а въпросът решен по същество с отхвърляне на искането като неоснователно.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор, с който се оспорва основателността й. Изложеното становище е, че определящото в случая е, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено, тъй като молбата е подадена в първото по делото заседание. Фактът, че съдът не я е докладвал, не преклудира правото за присъждане на разноски и не засяга правата на противната страна, защото тя е имала възможност да се запознае с нея и да организира защитата си. Счита възражението за прекомерност първо за преклудирано и второ за неоснователно, тъй като определеният размер е в съответствие с предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното :
Дружеството жалбоподател [фирма] К. е депозирал пред въззивния съд на 2.02.2015г. в 9.20 часа /преди първото по делото заседание, започнало в 9.37часа/ молба за присъждане на разноски, с приложени към нея адвокатско пълномощно, договор за правна помощ от 30.01.2015г.и списък на разноските.
Проведени са още три открити съдебни заседания : на 23.03.2015г., 27.04.2015г. и 11.05.2015г., след което е постановен въззивния акт на 10.06.2015г., в който съдът не се е произнесъл по разноските.
Последвала е молба от [фирма] за допълване на решението досежно направените разноски, в резултат на което с процесното определение № 406 от 13.07.2015г. за допълване те са присъдени. Мотивирано е с изхода от делото, направеното своевременно искане и наличие на доказателства за реалното им извършване. Съдът се е произнесъл и по направеното в отговора на подадената молба искане за редукция на адвокатското възнаграждение, като е посочил, че „същото е съобразено както с изискванията на Наредба № 1, така и с фактическата и правна сложност на делото”.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, а посочените от жалбоподателя възражения за неоснователни поради следните съображения :
Налице са законовите предпоставки по чл.78 ГПК за присъждане на направените разноски – уважен иск, реално направени разноски, чийто размер е установен с приложени надлежни доказателства и представен списък. Молбата за присъждането им е подадена в срок /още в първото по делото заседание/, като обстоятелството че съдът не я е докладвал изрично, нито дерогира признатото от закона право на страната, нито прави молбата несвоевременно подадена /както се твърди в жалбата/. Съответно правата на противната страна не са били засегнати, защото тя е имала възможност да се запознае с молбата / тя е подадена на 2.02.2015г., а съдебния акт е от 13.07.2015г./, да изрази становище по нея и да организира защитата си. Това тя е направила в развилото се производство за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските, като съдът се е произнесъл по всички наведени възражения.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 406 от 13.07.2015г. по в.гр.д. № 1513 по описа за 2014г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.