О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр. София, 04.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 07.11.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1406 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 433 от 22.02.2018 г., постановено по т.д. № 2842/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 633 от 03.04.2017 г. постановено по т.д. № 2905/2016 г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените срещу касатора от „Троян Енерджи“ ООД, гр. София, искове за заплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, на сумата от 66 399.02 лв., представляваща временна цена за достъп за периода м. септември 2012 г. – м. юни 2013 г. до мрежата на ответника, платена от ищеца на основание Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР (сега КЕВР) по раздел VII, т. 1 и т. 2 /отм./, ведно със законната лихва върху нея от 19.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – на сумата от 15 376.29 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава – 09.01.2014 г., до предявяване на исковата молба – 19.04.2016 г. Оплакванията на касатора – „ЧЕЗ Разпределение България” АД, са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение предвид неговата необоснованост и постановяването му, както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това дружеството касатор претендира за неговото обезсилване, респ. – за касирането му и постановяване на акт по съществото на спора, с който предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като в резултат бъдат присъдени и всички направени от касатора разноски по водене на делото, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: № 1. Разполага ли с процесуална легитимация за предявяване на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД лице, което към момента на предявяване на иска е обвързано от действието на договора, представляващ основание за престацията? Прилагат ли се правилата на т. 1 от ПП № 1/1979 г. на ВС на РБ към договорите по чл. 104 от ЗЕ, които не са прекратени към момента на предявяване на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД?; № 2. Кой е източникът на облигационното задължение – Законът за енергетиката, индивидуалният административен акт (Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР) или смесен фактически състав, от който Решението на ДКЕВР е елемент и представлява ли самостоятелно основание за плащане индивидуалният административен акт на ДКЕВР, с който на основание чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, са определени цени за достъп до електроразпределителната мрежа по договор за достъп до ЕРМ? Представлява ли решението на ДКЕВР съществен елемент от договора за доставка на ежемесечна услуга – достъп до електроразпределителна мрежа, и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на административния акт като такъв елемент?; № 3. Елемент от смесен фактически състав ли е решението на ДКЕВР като единен източник на облигационни права и задължения, включващ договор за доставка на услугата достъп до мрежови услуги (гражданскоправен елемент) и индивидуален административен акт по определяне на пределна цена (административен елемент) и какво е правното значение на отпадането с обратна сила на единия от елементите (административния) върху валидността, съдържанието и действието на другия елемент – договора, изпълнените задължения по договора и погасените поради изпълнение задължения?; № 4. Представлява ли предварителното изпълнениe, допуснато по силата на закона, на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки, за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?; № 5. Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?; № 6. След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула – чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът, в случай че ищецът иска връщане на платеното?; № 7. Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти? Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда поражда права и по отношение на него?; № 8. Противоречи ли на принципите на правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания отмяната на индивидуален административен акт да води автоматично до отмяната на правните последици от допуснатото предварително изпълнение само за една от страните по действащ договор – цената за достъп, която е платена на законово и договорно основание, следва да бъде върната, а насрещната престация – достъп (под формата на предоставени услуги) – не? Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, с който се определят временни пределни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, конкретно, безусловно и непротиворечиво уверение, произтичащо от достоверен и оправомощен източник, което да породи оправдано правно очакване у оператора на електроразпределителна мрежа по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО да получи договорената цена за достъп до тази система?; № 9. Следва ли чл. 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС да се тълкува в смисъл, че защитава законно придобит доход на оператор на разпределителна система по смисъла на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, изразяващ се в платена цена за достъп до разпределителната мрежа, в хипотезата на главния спор, при която цената за достъп е определена от националния регулатор с индивидуален административен акт и с допуснато предварително изпълнение, като този индивидуален административен акт впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение?; № 10. Допустимо ли е съгласно чл. 16, параграф 4 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО операторите на разпределителната система да поемат, изцяло или частично, разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, параграф 4 от същата директива?. По първия и седмия въпроси се твърди наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; по третия въпрос – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция преди изменението със ЗИД ГПК, ДВ., бр.86/2017 г./; по четвъртия и шестия въпроси – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; по втория въпрос – едновременно основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК; по петия, осмия, деветия и десетия въпроси – едновременно основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба – „Троян Енерджи“ ООД, чрез процесуален пълномощник, с подробен писмен отговор заявява становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по същество. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че ищецът притежава и експлоатира обект „Вятърни генератори УПИ 1-22405 и УПИ П-22401 за вятърни генератори, [населено място], Троян“, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника. С решение № Ц-33/14.09.2012 г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, вкл. тази на ответника. Въз основа на това решение за периода 18.09.2012 г. – 31.06.2013 г. ищецът е заплатил на ответника цена за достъп на стойност 66 399.02 лв. с ДДС по подробно посочени фактури, който въпрос не е спорен между страните, а и е установен от доказателствата по делото. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено с влязло в сила решение на Върховния административен съд. Апелативният съд е приел, че съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) производителят на електрическа енергия е длъжен да сключи с оператора на съответната мрежа договор за достъп, като за заварените случаи е предвидено задължение за сключване на такъв договор съгласно § 197 ЗИД ЗЕ в двумесечен срок до 17.09.2012 г., като при несключване на договор в този срок операторът има право да поиска от ДКЕВР да определи условията за достъп до сключването на договор. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ (ДВ, бр. № 54 от 2012 год.) определя, че цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи подлежат на регулиране от ДКЕВР. При очертаната законодателна уредба съдът е извел извод, че задължение на производителя на електрическа енергия, притежаващ енергиен обект, присъединен към електропреносната мрежа, да заплаща цена за ползването на мрежата, възниква на основание договора между него и оператора на мрежата, а при липса на такъв договор – на основание заместващото решение на ДКЕВР. Когато такъв договор е сключен, но в него не е определена конкретна цена, решението на ДКЕВР за определянето й се явява задължителен елемент от смесен фактически състав, въз основа на който възниква задължението на производителя да заплаща цена за достъп.
До издаване на административния акт, фактическият състав е недовършен и за производителя не съществува задължение за заплащане на конкретна цена за достъп. В тези случаи, ако производителят е ползвал достъп за период, в който не дължи цена, отношенията между него и собственика на мрежата подлежат на уреждане по правилата за неоснователното обогатяване.
В случая между страните са сключени договор за присъединяване на обекта, собственост на ищеца, към електроразпределителната мрежа на ответника и договор за изкупуване на електрическа енергия, в които не е уговорена конкретна цена. Такава цена е била утвърдена с Решение № Ц-
33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, поради което и с оглед незабавното действие на същото по чл. 13, ал. 9 ЗЕ, смесеният фактически състав е бил завършен и съответно в тежест на ищеца е възникнало задължението да заплаща определената цена за достъп, което задължение ищецът е изпълнявал за процесния период. С Решение № 9749 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. дело № 12836/2012 г., влязло в сила на 06.12.2013 г., е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по Раздел VIII, точка 1, поради което неговите последици са отпаднали с обратно действие по отношение на всички, съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, вкл. и по отношение на възникналото задължение на ищеца за заплащане на цена за достъп за времето след 18.09.2012 г., което следва да бъде съобразено от гражданския съд на основание чл. 302 ГПК. Погасяването с обратна сила на това задължение представлява именно отпадане на основанието на извършените плащания по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, което обуславя основателността на иска с това основание до претендирания размер. Съставът на въззивния съд не е споделил тезата на ответника за съществуване на равнопоставени договорни отношения между страните, като основание за размяна на престациите, предвид нормативната регламентация на цените за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа и основанието за заплащане на такива. Като неоснователни са преценени и доводите, основани на изпълнение на дължимата от ответника престация – осигурен достъп на ищеца до мрежата на оператора и направените за това разходи, тъй като правото на обезщетение за това не е включено в спорния предмет по делото. За ирелевантен към спорното право е счетен и фактът, че с оглед заплатеното по процесните фактури ищецът е ползвал данъчен кредит, тъй като при отпадане на основанието за плащане на основание цитираната норма подлежи на връщане платеното, включително начисленият ДДС по облагаемата доставка, без да се изследва „обедняването“ на платилия. Правото на приспадане на данъчен кредит от страна на ищеца според състава на съда има значение за отношенията му с фиска, но не и за облигационните отношения на страните. Доводите за липса на виновно поведение от страна на ответника по чл. 81 и чл. 82 ЗЗД са приети за неоснователни, тъй като в случая не се касае за договорна отговорност. Без значение е и правилото на чл. 88, ал. 1 ЗЗД за последиците на развалянето при договорите за продължително и периодично изпълнение, тъй като такова потестативно право не е упражнено и спорните права се извеждат от отмяната на процесното решение на ДКЕВР. На последно място, съставът на САС е счел за неоснователни и възраженията, че ищецът в противоречие с тежестта за доказване не е установил обогатяването на ответника, тъй като искът е квалифициран като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, а не по чл. 59 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, по следните мотиви:
Липсва вероятна недопустимост на атакуваното решение, макар при това самостоятелно основание да не е необходимо поставяне на конкретен въпрос –
в случая въпрос № 1, тъй като въззивният съд е разгледал спора и е уважил иска на предявеното основание – чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Искът по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за връщане на платена цена за достъп до електроразпределителната мрежа след отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР от Върховен административен съд, с което са били определени временни цени за достъп, е допустим, с оглед и на формираната практика на ВКС, която настоящият състав споделя изцяло. В множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – така например, решение по т.д.№ 332/2015 г., І т.о., решение по т.д.№ 1592/2015 г., І т.о., решение по т.д.№ 2727/2015 г., ІІ т.о., решение по т.д.№ 2355/2015 г., ІІ т.о., решение по т.д.№160/2015 г., І т.о., решение по т.д.№ 2543/2015 г., ІІ т.о., решение по т.д.№ 2738/2015 г., ІІ т. о., решение по т.д. № 3012/2015 г., І т.о, решение по т.д. № 3050/2015 г. и мн. др., е застъпено становището, че: Влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР /съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ/, има обратно действие; Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени; С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
С оглед формираната във въззивния съдебен акт правна воля, обусловила изхода на делото, в обхвата на общия селективен критерий попадат формулираните от касатора въпроси под №№ 2-5. Независимо от това, същите не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от състава на САС разрешение по тях съответства напълно на създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС /част от която е цитирана по-горе/ относно темпоралното действие на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за временните цени за достъп, както и относно правните последици от тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор. При наличие на така формирана практика на ВКС /изчерпателно отразена и в мотивите към ТР № 7/2018 г. на ОСГТК на ВКС от 04.10.2018 г./ е преодоляна противоречивата практика на съдилищата. В ТР е прието, че в тълкувателните мотиви по постановените от ВКС решения, е даден принципен отговор на всички въпроси, релевантни за изхода на тази категория дела, като е създадена правилна практика, разкриваща точния смисъл на приложимите разпоредби по спорове за дължимост на такса достъп, след съдебна отмяна от ВАС на решението на ДКЕВР, определящо временни цени. Предвид наличието на актуална практика, попадаща в обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, посочените въпроси не могат да се квалифицират като такива от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това следва да се посочи, че допълнителното основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – бр. 86 от 2017 г./, в подкрепа на което е приложена практика на СГС и ОС-Варна, не съществува към момента на подаване на касационната жалба.
Липсва основание за достъп до касация и по въпроси шести и седми, тъй като същите касаят единствено правилността на решението, а и отговорите им съответстват на единната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Останалите въпроси /от № 8 до № 10/, свързани с приложението на разпоредби от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година и на Хартата на основните права на Европейския съюз, не са обуславящи за изхода на спора, тъй като в мотивите към въззивното решение липсва произнасяне по тях. Затова тези въпроси ни биха могли да обосноват наличието на общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора в производството по чл. 288 ГПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените от него разноски, доказани в размер на 3 120.57 лв.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 433 от 22.02.2018 г. по т.д. № 2842/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на „Троян Енерджи“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата 3 120.57 лв. /три хиляди сто и двайсет и 0.57 лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: