Определение №689 от 42732 по ч.пр. дело №2568/2568 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 689
гр. София,28.12.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2568/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], срещу определение № 454 от 27.10.2016 г., постановено по ч. т. д. № 2013/2016 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] /н./ против определение № 1084 от 31.03.2016 г. по ч. т. д. № 1236/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение № 497 от 27.01.2016 г. по т. д. № 416/2015 г. на Софийски градски съд в частта за прекратяване на производството по предявените от [фирма] /н./ против Национална агенция по приходите обективно съединени искове по чл.694, ал.1 ТЗ за установяване несъществуването на приети в производството по несъстоятелност на [фирма] вземания на Национална агенция по приходите в размер на 1 052.93 лв. и 1052.94 лв.
С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че първият състав на ВКС неправилно е приел, че се касае за установителни искове по чл.694, ал.1 ТЗ, тъй като обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение касае „вземания, предявени по чл.164, ал.3 ДОПК, за които се иска да се преценят по законосъобразност и по предявената към тях изтекла давност, а не да се установяват по основание и размер”. Твърди, че като не е разгледал спора по същество, съдебният състав е постановил определение, с което „отменя изцяло приложението на института на давността в съдебно производство по несъстоятелност и създава немотивирана съдебна практика”. В жалбата са формулирани въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, които не следва да се обсъждат, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и за разлика от обжалването по чл.274, ал.3 ГПК произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба Национална агенция по приходите – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Първо отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че определението на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по предявените от [фирма] /н./ против Национална агенция по приходите обективно съединени искове с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ за несъществуване на приети в производството по несъстоятелност на [фирма] публични вземания, установени с влезли в сила актове, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.50/2015 г./ и чл.274, ал.4 ГПК, тъй като размерът на оспорваните вземания – 1 052.93 лв. и 1 052.94 лв., е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг от 20 000 лв. за касационно обжалване по търговски дела.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, обн. в ДВ бр.50/2015 г., са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване.
С подадената пред първия състав на ВКС, Търговска колегия, частна касационна жалба е обжалвано определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за прекратяване поради недопустимост на предявени отрицателни установителни искове, с които е оспорено съществуването на публични вземания, приети в производството по несъстоятелност на дружеството – ответник. В мотивите към определението въззивният съд е приел, че исковете се основават на чл.694, ал.1 ТЗ. Всяко от оспорените с исковете вземания е с размер под 20 000 лв. и предвид ограничението на чл.280, ал.2 ГПК за достъп до касационно обжалване по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. законосъобразно първият състав на ВКС е приел, че по силата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК въззивното определение не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона при определяне на правната квалификация на исковете и липса на произнасяне „относно приложението на чл.164, ал.3 ДОПК”. Изводът за необжалваемост на въззивното определение, водеща до недопустимост на подадената частна касационна жалба, е обусловен от цената на предявените по делото отрицателни установителни искове и от приложението на разпоредбите на чл.280, ал.2 ГПК и чл.274, ал.4 ГПК. Недопустимостта на касационното обжалване изключва правомощията на касационната инстанция да се произнася по съществото на подадената частна касационна жалба и по тази причина при постановяване на определението съставът на ВКС не е преценявал правилността на възприетата от въззивната инстанция правна квалификация на исковете и не е обсъждал приложението на разпоредбата на чл.164, ал.3 ДОПК.
По изложените съображения обжалваното определение по ч. т. д. № 2568/2016 г., постановено от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение 454 от 27.10.2016 г., постановено по ч. т. д. № 2013/2016 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар