Определение №69 от 43536 по гр. дело №341/341 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 69/12.03.2019
гр. София, 08.03.2019 г.

Филип Владимиров, съдия – докладчик по гр. д. № 341/2019 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение, като взех предвид постъпилата частна жалба, вх. № 1658/19.02.2019 г. по регистъра на ВКС, подадена от адв. П. С. В., намирам следното:
Частната жалба е насочена срещу определение № 42 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 341/2019 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение, постановено в производство по чл. 7, ал. 5 ЗА. С него е оставена без разглеждане жалбата на адв. В. срещу решение № 1413 решение на Висшия адвокатски съвет, взето с протокол №34 на заседанието от 30.11.2018г. и е прекратено производството по делото.
При администриране на така постъпилата частна жалба, с оглед разпоредбите на чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 262, ал. 1 ГПК съдията – докладчик установи, че тя е просрочена и следва да бъде върната на подателя й. Съображенията за това са следните.
Обжалваното определение е връчено на страната – адв. В., действащ в лично качество, на 11.02.2019 г. срещу подпис. Посоченият в съдебният акт срок за обжалването му е едноседмичен. Съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК срокът за обжалване е започнал да тече на 12.02.2019 г. и е изтекъл в края на деня на 18.02.2019 г., понеделник, присъствен ден. Видно от приложения по делото пощенски плик частната жалба е изпратена на 19.02.2019 г., което се установява от поставеното пощенско клеймо. Ето защо в случая и дори по правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК едноседмичният срок за обжалване на определението е пропуснат. Изпращането й чрез имейл от жалбоподателя на електронната поща на адресата – Върховен касационен съд, на 18.02.2019 г. в 19.34 ч., не преодолява изискването на процесуалния закон за валидност на сезирането – чрез редовна частна жалба, съобразно изискванията на чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК, подадена в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на съдебния акт, с връчване на препис от него, вкл. е допустимо това действие („подаването“) да е извършено по пощата, чрез куриер – арг. чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК. Законодателят също е предвидил, че срокът не се смята за пропуснат и когато жалбата е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока. Изрично обаче е изключена възможността жалбата да бъде подадена по електронен път – чл. 62, ал. 2, изр. 2, in fine ГПК. Законът в тази последна хипотеза предвижда, че ако жалба е подадена в срока по чл. 60 ГПК по електронен път, но не в надлежния съд, не се прилага фикцията за подаването й в срок. Това разрешение на процесуалния закон не създава ред за осъществяване на съдопроизводствено действие по електронен път, а посочва правило, което може да бъде прилагано само при установен подобен ред. Такъв ред не е установен в Закона за съдебната власт, поради което съдилищата не могат да приемат електронни изявления в качеството си на орган на съдебната власт, освен в гражданските си взаимоотношения с други органи и лица, и никакви процесуални действия не могат да бъдат извършвани в електронна форма. Тъй като процесуалното действие, извършено в електронна форма е недействително, без правно значение е и получаването на жалба по електронен път. В този смисъл е Определение № 179 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 805/2015 г., IV г. о., ГК, което се споделя изцяло от настоящия съдия – докладчик.
Предвид на изложеното, дори на електронния адрес на надлежния съд (както в случая – на имейла на ВКС) в съответния срок да се получи електронен документ, който има съдържание на жалба, и дори този документ да отговаря на всички изисквания на Закона за електронния документ и електронния подпис, срокът за обжалване не може да бъде счетен за спазен. Поради изложеното частната жалба е подадена извън срок и е налице основание за връщането й по чл. 262, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК.
За пълнота ще следва да се посочи, че извън предоставения на страната срок е изпълнено и задължението за внасяне на дължимата за производството по частната жалба държавна такса. Съобщението за отстраняване нередовностите на частната жалба, констатирани с разпореждането на съда от 19.02.2019 г. (постановено преди да се върне и приложи съобщението до страната – от 20.02.2019 г.), е връчено на адв. В. – лично, на 25.02.2019 г. Предоставеният срок за привеждане на частната жалба в съответствие с изискванията за нейната редовност е едноседмичен. По силата на чл. 60, ал. 4 ГПК срокът е започнал да тече на 26.02.2019 г. и е изтекъл в края на деня на 04.03.2019 г., понеделник, неприсъствен ден. С оглед на последното обстоятелство в случая е намерило приложение правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК и срокът е изтекъл в края на първия следващ присъствен ден – 05.03.2019 г., вторник. Указанието за внасяне на д. такса е изпълнено от жалбоподателя след срока – на 06.03.2019 г., когато е изпратено копие от платежното нареждане по пощата, съгласно поставеното клеймо – арг. чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК.
В обобщение, при предпоставките на чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК подадената частна жалба е просрочена и като такава следва да бъде върната.
Воден от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :

ВРЪЩА частна жалба, вх. № 1658/19.02.2019 г. по регистъра на ВКС, подадена от адв. П. С. В. срещу определение № 42 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 341/2019 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение, ГК.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.

Съдия – докладчик:

(Филип Владимиров)

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.