О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 693
С. 15.05..2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май………………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: С. ЧАНАЧЕВ
Е. ТОМОВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..……………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………..
гр.дело N 1601/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Б. С. от АК-С., е подал касационна жалба срещу решение № 275 от 31.05.2011 година по гр.д. N 383/2011 година на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 112 от 31.01.11 г. по гр.д. № 8511/10 г. на Русенския районен съд по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. С него са уважени исковете на Н. Й. А. от [населено място] срещу касатора за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл. 190, ал.1, т.4 и т.7 КТ, за възстановяване на длъжността “апаратчик сухи строителни смеси” в звено за суха мазилка на предприятието и за заплащане на обезщетение поради това уволнение в размер на 220, 40 лева. Поддържат се твърдения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Н. Й. А. от [населено място] не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, на които основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е част от касационната жалба, е зададен въпросът: „С оглед на какви критерии следва да се преценява тежестта на нарушението по чл.190, ал.1, т.4 КТ /първата хипотеза/? и по нататък: „ Какви са критериите за определяне на тежестта на нарушението /по смисъла на чл.189 от КТ/ в случаите на дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.4 от КТ /първата хипотеза/ в контекста на свободата на работодателя да определи и установи вътрешно-фирмени правила за поведение, политики и критерии за справяне с работата, които са съобразени с конкретните специфики на работния процес в неговото предприятие”. Приложени са две решения на ВКС, постановени по отменения съдопроизводствен ред /№ 141 от 30.03.2000 г. по гр.д. № 1104/99 г. на ІІІ г.о. и № 232 от 2.05.2005 г. по гр.д. № 1209/94 г. на ІІІ г.о./ и две определения на ВКС по чл.288 ГПК, които не са от кръга на актовете по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК – виж т.2 и 3 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. О.. Липсва обосновка защо касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на практика на ВКС, че по поставените въпроси има противоречиви решения на съдилищата или че допускането на касационното обжалване ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Общото между настоящото въззивно решение и цитираните решения на ВКС е само в това, че се касае до дисциплинарни уволнения, извършени на основание чл.190, ал.1, т.4 КТ, без те да разкриват фактическа или друга правна близост и без да обосновават наличието на противоречива практика по приложението на посочения текст във вр. с чл.189, ал.1 КТ.
Независимо от това може да се поясни, че приложението на чл.190, ал.1, т.4 КТ зависи от осъществяването на фактическия му състав, а не от тежестта на конкретното нарушение. Само ако по делото се установи, че са налице елементите от състава на тази правна норма, съдът пристъпва към съобразяване на критериите по чл.189, ал.1 КТ – чл.190, ал.2 КТ, т.е. тежестта на нарушението има отношение единствено към преценката за съразмерност на наказанието. В тази насока следва да се има предвид, че критериите за определяне на дисциплинарното наказание са законоустановени и не могат да се променят от съда. Съдът има задължение да подведе конкретните фактически данни към критериите по чл.189, ал.1 КТ и да оцени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Това негово задължение е императивно установено. По приложението на този текст от закона има богата и последователна съдебна практика, която се съблюдава от съдилищата съобразно данните във всеки конкретен случай. Преценка за законосъобразност по същество на спора може да се направи само ако са налице предпоставки за допускане на обжалването, а в случая това не е така.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 275 от 31.05.2011 година по гр.д. N 383/2011 година на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.