О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
гр. София, 08.08.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 18.05., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова търговско дело № 2977/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Б. Б. ЕГН: [ЕГН], действаща като [фирма] срещу решение от 24.03.2015 г. на СГС, Адм.отд., ІІІ-Г с-в по в.гр.д. № 12709/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № ІІ-57-12 от 25.04.2014 г. , постановено по гр.д. № 39733/2012 на СРС. С последното е отхвърлен искът, предявен на основание чл.134 ЗЗД на касатора и съищеца „Р./България/”ЕАД-С. срещу [фирма] за заплащане на застрахователни обезщетения, съгласно четири сертификати за застраховка, съответно: към Договор за банков кредит № 135046/09.03.2007 г., към Договор за банков кредит № 135076/09.07.2007 г., към Договор за банков кредит №68924/15.04.2010 г. и към Договор за банков кредит № 71190 от 28.10.2010 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се сочи основание по чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез процесуалния си представител изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за не- основателен описания по-горе по основание и размер иск на касатора, решаващият въззивен състав е изложил следните съображения: ищцата се явява правоприемник на длъжника по трите договора за кредит К. Г. Б. – поч. на 25.04.2011 г., сключени с [фирма]. От съдържанието на трите сертификата за застраховка се установява, че между банката – кредитодател и застрахователното дружество-ответник е налице застраховка в полза на последната, съгласно чл.199а КЗ-отм., която покрива риска на кредитора от смъртта или трайната нетрудоспособност на длъжника при наличие на непогасен остатък от кредита, като в тези случаи този остатък се покрива от застрахователя. При това положение, съдът е счел, че ищецът като правоприемник на длъжника по описаните договори за кредит изобщо не разполага с активна легитимация по така предявения сурогаторен /косвен/ иск да предявява правото на застрахователно обезщетение на банката-кредитодател срещу застрахователя по чл.199а КЗ-отм., тъй като същият не се явява кредитор, а длъжник на банката, чиито права претендира в настоящия процес. Изложени са съображения, че активната материалноправна легитимация на ищеца по иска по чл.134 ЗЗД се предпоставя именно от неговото качество на кредитор на субекта, чиито права срещу третото лице се предявяват в хипотезата на цитираната разпоредба, уреждаща правото на косвен иск. С оглед липсата на изпълнение на тази законова хипотеза в настоящия случай, косвеният иск е отхвърлен като неоснователен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя като правен въпрос от значение за изхода на спора се сочат въпросите: Дали в случаите на сключен договор за застраховка в полза на банката-кредитор по смисъла на чл.199а КЗ-отм., която покрива риска на кредитора от смъртта или трайната нетрудоспособност на длъжника при наличие на непогасен остатък от кредита самият длъжник /съотв. неговият правоприемник/ става кредитор на банката в случай на настъпване на съответното застрахователно събитие, съответно дали това качество се придобива след плащания от страна на последния към банката-кредитор след настъпване на застрахователното събитие и дали качеството на кредитор на длъжника в тези случаи следва да е изрично уговорено в договора за кредит.
Съгласно т.1 от ТР № 1 на ВКС-ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, са формулирани предимно въпроси, чийто отговор е изцяло в зависимост от конкретните за спора факти и обстоятелства: съдържанието на съответния застрахователен договор и отношенията по повод изпълнението на договора за кредит в конкретната фактическа хипотеза. Същите не са правни, т.е. по тълкуването на конкретна общовалидна правна разпоредба, а се явяват фактически: във връзка с евентуално допусната незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по конкретния спор, въз основа на твърдяните и установени по него факти. Подобни недостатъци на обжалвания акт, обаче, могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. От изложеното следва, че липсва коректно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.03.2015 г. на СГС, Адм.отд., ІІІ-Г с-в по в.гр.д. №12709/2014г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.