1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
С. 25.10.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 622/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Б. М. от [населено място], срещу определението на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ с-в, № 2302 от 19.07.2012г. по в.ч.гр.д. № 3281/2011г. в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Р. Б. М. против определението на Пловдивския районен съд, VІ гр. с-в, от 03.10.2011г. по гр.д. № 3129/2008г. в частта, с която е оставена без уважение молбата й за осъждане на останалите ответници да й заплатят разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв.
Частната жалба е постъпила в указания от въззивния съд срок, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Пловдивският районен съд е оставил без уважение молбата на Р. Б. М. за осъждане на останалите ответници да й заплатят разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. по съображения, че в делбеното производство разноски по чл. 78 ГПК се определят само по присъединените за разглеждане искове. В настоящия случай не е възможно да се определи какви разноски страната е направила за адвокатско възнаграждение по предявените облигационни претенции.
В. съд е потвърдил определението с мотиви, че в договора за правна защита и съдействие е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение, но не е отбелязано то да е заплатено. Няма данни по делото възнаграждението да е заплатено и в по-късен момент.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка Р. Б. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса може ли да бъде доказано плащане по договор за правна защита и съдействие с изявление пред съда на лицето, осъществяващо процесуалното представителство и защита, направено в съдебно заседание, или фактът на плащането става единствено с представяне на разписка.
ВКС намира, че поставеният въпрос не е от значение за решаването на делото, тъй като изявление на процесуалния представител адв. М. за плащане по договора за правна защита и съдействие не е направено в съдебното заседание пред Пловдивския районен съд, така както се твърди в частната жалба. Поради това и въпросът не е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІІ с-в, № 2302 от 19.07.2012г. по в.ч.гр.д. № 3281/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: