Определение №696 от 43451 по ч.пр. дело №2667/2667 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 696
[населено място], 17.12.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Й. ч. т. д. № 2667/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Фанти Г” ООД /н./ със седалище в [населено място], Г. И. Й. и Т. И. Й. – двамата от [населено място], срещу определение № 113 от 22.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 38/2016 г. на Окръжен съд – Видин. С посоченото определение е възобновено принудителното изпълнение на издадената по ч. гр. д. № 1582/2013 г. на Районен съд – Видин заповед № 1180-РЗ/16.08.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, спряно на основание чл.420, ал.2 ГПК с определение № 60 от 26.02.2016 г. по в. ч. гр. д. № 38/2016 г. на Окръжен съд – Видин.
В частната жалба се сочи, че определението на въззивния съд се обжалва по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и се прави искане за отмяната му като неправилно. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са формулирани основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Токуда Банк” АД – [населено място], който изразява становище, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от лица, които са участвали като страни в производството по гр. д. № 38/2016 г. на Окръжен съд – Видин. Обжалваното определение е постановено във връзка с предходно определение на същия въззивен съд, с което е спряно изпълнението на заповед по чл.417 ГПК на основание чл.420, ал.2 ГПК. Предвид обстоятелството, че двете определения са постановени в заповедно производство и определението за възобновяване е свързано с определението по чл.420, ал.2 ГПК, допустимостта на жалбата следва да се преценява съобразно критериите на чл.274, ал.1 ГПК и правилата за обжалваемост на въззивните определения в заповедното производство.
Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и определения, чието обжалване е изрично уредено в закона. Определението за възобновяване на изпълнението на заповед по чл.417 ГПК, спряно на основание чл.420, ал.2 ГПК, не е преграждащо за заповедното производство и обжалването му не е уредено изрично в закона, от което следва, че не е от категорията на обжалваемите определения по чл.274, ал.1 ГПК. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната жалба, с която е предприето неговото обжалване. Отделен е въпросът дали законът предвижда процесуална възможност в хипотезата, в която се е произнесъл Окръжен съд – Видин, спряното на основание чл.420, ал.2 ГПК изпълнение да се възобновява с нарочно определение.
Аргумент за недопустимост на частната жалба е и разрешението, възприето в т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което постановените в заповедното производство определения не подлежат на касационно обжалване. Атакуваното с частната жалба определение е постановено в заповедно производство по повод на предходно въззивно определение, с което е спряно изпълнението на заповед по чл.417 ГПК на основание чл.420, ал.2 ГПК. Определението на въззивния съд по чл.420, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд – т. 8 от цитираното тълкувателно решение. Отсъствието на процесуална възможност за обжалване пред Върховния касационен съд на определението по чл.420, ал.2 ГПК изключва обжалваемостта на определението, с което въззивният съд е възобновил спряното от него изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба срещу определение № 113 от 22.06.2018 г. на Окръжен съд – Видин следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Фанти Г” ООД /н./ със седалище в [населено място], Г. И. Й. и Т. И. Й. – двамата от [населено място], срещу определение № 113 от 22.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 38/2016 г. на Окръжен съд – Видин.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар