О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 698
Гр.С., 22.11.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 10.10.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2147/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 475/22.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 293/2017 г. на ОС – Ловеч, с което е потвърдено определение № 27/07.04.2017 г. на съдията по вписванията при РС – Ловеч за отказ за вписване на анекс към договор за аренда с рег.№ 2832/30.03.2017 г. на нотариус С. И., рег. № 016 в НК, по депозирано заявление с вх.№ 1826 от 07.04.2017 г.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост на определението. Твърди се, че определението противоречи на разясненията, дадени в т.6 от ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които проверката на материалноправните предпоставки за издаване на акта е извън правомощията на съдията по вписванията. Според касатора, съдията по вписвания не може да извършва проверка относно правото на собственост по сделките на управление, каквито са договорът за аренда и анексът към него. Отказ за вписване би могъл да бъде постановен само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание. Подробни съображения в тази насока са развити в жалбата, с искане за касиране на атакуваното определение и връщане на делото на съдията по вписвания за извършване на исканото вписване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следният правен въпрос: За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени, от страна на заявителя описаните доказателства. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са приложени копия от определения на ВКС, ТК, по ч.т.д. № 1547/2017 г. на ІІ ТО; ч.т.д. № 1024/2017 г. на І ТО и по ч.т.д. № 1035/2017 г. на ІІ ТО.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при Районен съд – Ловеч, съдът е изложил съображения, че вписването е охранително производство, което е безспорно и едностранно и започва по инициатива на лицата, конкретизирани в чл.76, ал.1 ЗКИР. В случая съдът е установил, че заявлението е подадено от лице, посочено като пълномощник на [фирма], без да е представено съответното пълномощно. С оглед горното заявлението не съответства на изискването на чл.76, ал.1 ЗКИР и е нередовно, поради което само на това основание обжалваният отказ се явява законосъобразен.
На следващо място съдът е приел, че с изменението на чл.3, ал.4 от ЗАЗ /ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./ изрично е регламентирано, че договорът за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто ид.ч. от съсобствения имот, като е въведено изискването пълномощното да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Съдът е констатирал, че представеният за вписване анекс за продължаване на срока на договор за аренда на земеделски земи не отговаря на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ, т.к. липсва информация за това, дали анексът е сключен от името на лице, което е единствен наследник на собственика на имотите или ако има и други наследници, дали сънаследникът притежава повече от 50 на сто идеални части от правото на собственост. Посочил е, че към преписката не са представени доказателства относно спазване на разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ – удостоверение за наследници, скици или други такива, а съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовността на заявлението.
Настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение намира, че касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато. Видно от изложените от състава на ОС – Ловеч мотиви, потвърждаването на отказа за вписване на анекс към договор за аренда не е обусловено само от разрешаване на въпроса относно проверката за съответствие на анекса с изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ, в какъвто смисъл е поставеният от частния жалбоподател правен въпрос, а и от друг самостоятелен извод на съда – за нередовност на заявлението за вписване, като подадено от пълномощник на арендатора, без приложено към него пълномощно съгл. чл.76, ал.1, т.1 ЗКИР. По отношение на този, в равна степен решаващ за изхода на спора извод, липсва формулиран правен въпрос, което съставлява пречка за достъп до касация, съобразно указанията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, т.1.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 475 от 22.06.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 293/2017 г. на ОС – Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: