3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№7
София.05.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 2496/2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. Д., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2910 от 15.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3727/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, с което е върната, като просрочена, подадената от Д. частна жалба срещу разпореждане от 12.06.2015 г. по гр.д. № 4026/2015 г. на Софийски градски съд, VI-5 състав за издаване на изпълнителен лист в полза на [фирма], въз основа на решение по арб.дело № 4572/2015 г. на Арбитражен съд „А. Юстициарум” С. и е прекратено въззивното частно производство.
В частната жалба се поддържат доводи за процесуална незаконосъобразност на определението, поради неправилно приложение на чл. 46 и чл.47 ГПК, довело до необоснован извод за просрочие на частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на въззивната инстанция за продължаване на производството по частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване прекратително определение на въззивния съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.
За да постанови обжалвания процесуален съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел, че двуседмичният срок за обжалване на постановеното по реда на чл.405 ГПК разпореждане от 12.06.2015 г. е започнал да тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 20158610401112 на ЧСИ Д. В., рег. № 861. Срокът е изтекъл на 02.05.2016 г., а частната жалба е подадена на 16.06.2016 г. Според въззивния съдебен състав поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на жалбоподателя на 18.04.2016 г., по неговата месторабота, чрез офис-асистент Х.. Прието е, че връчването е извършено чрез трето лице по см. на чл.46, ал.2 ГПК, след опит за връчване, вкл. и чрез залепяне на съобщение на 06.10.2015 г. на адреса по призовката за доброволно изпълнение.
Частната жалба е неоснователна.
С оглед начините за връчване на съобщения по чл.43, ал.1 ГПК и законодателно въведените последици при получаване на съобщението от „друго лице” по см. на чл.46, ал.2 ГПК, изразяващи се в приравняване на лично връчване на адресата на съобщението/ чл.46, ал.4, изр.1 ГПК/, не могат да се споделят доводите на жалбоподателя за нередовност при връчване на П.. За да бъде надлежно осъществено връчването на съдебни книжа на „друго лице” е необходимо това лице да е сред изрично посочените в ал.2 на чл.46 ГПК и то да е изразило съгласие да приеме и предаде книжата на адресата, което съгласие да е обективирано чрез подписа на лицето върху съобщението. Полагането на подпис от страна на получилото книжата „друго лице” е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. При неизпълнено по обективни причини задължение за предаване на книжата на адресата, последният разполага с процесуалната възможност да иска възстановяване на срок. В горния смисъл е и задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК – така например, решение по гр.д. № 539/2009 г. , II г.о.
Като ирелевантни следва да се преценят доводите в жалбата, свързани с чл.47 ГПК, тъй като в случая не е приложен този ред. От друга страна, връчването по реда на чл.46 ГПК не е обвързано от напускане на посочен по делото адрес, което обуславя неотносимост на поддържаните в тази насока твърдения на частния жалбоподател.
Неоснователни са доводите в частната жалба за допуснато нарушение по чл.46, ал.2, във вр. с чл.44 ГПК, поради липса на удостоверяване кой е работодател на адресата. Тези доводи са основани на стеснително тълкуване на понятието „работодател” по см. на чл.46, ал.2 ГПК, както и на предположения за длъжностите, които заема офис-асистентът Х..
Предвид горното, обжалваното определение на Апелативен съд – София е правилно и следва да се потвърди. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2910 от 15.08.2016 г. по ч.гр.д. № 3727/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: