Определение №7 от 42740 по ч.пр. дело №26/26 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№7
София, 05.01.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ……………………………………………………………. и с участието на прокурора ……………………….………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 26 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по молбата с вх. № 80/5.І.2017 г. на касатора [фирма]-София, подадена от негов юрисконсулт с искане за спиране изпълнението на обжалваната от него пред ВКС ЧАСТ от решение № 2320 на Софийския апелативен съд, ГК, 12-и с-в, от 7.ХІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 2708/2016 г., с която – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – молителят е бил осъден да заплати на ищците К К. и Р. С. по 28 000 лв. /двадесет и осем хиляди лева/ за всяка една от тях, като обезщетения за понесените от тях неимуществени вреди от смъртта на Г.М.К, настъпила вследствие ПТП на датата 6.ХІІ.2014 г. и ведно със законната лихва върху тези две суми, считано от посочената дата на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане.
Като поддържа, че касационната му жалба е подадена своевременно /в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК/, както и че по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК надлежно било внесено по специалната набирателна с/ка на ВКС равностойно на двете присъдени суми парично обезпечение в размер общо на 56 000 лева, [фирма] – София претендира това негово особено искане, залегнало в касационната му жалба срещу горепосоченото въззивно решение, да се уважи.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия Първо отделение, за да се произнесе по искането с правно основание по чл. 282, ал. 2 ГПК, съобрази следните данни по делото:
Касационна жалба от страна на д-во молител срещу горепосочената осъдителна част от решението на САС от 7.ХІІ.2016 г. е постъпила в канцеларията на ВКС на датата 5.І.2017 г. /с вх. № 122/. Следователно тази касационна жалба е подадена в пределите на законоустановения преклузивен срок по чл. 283 ГПК.
Видно от приложените по делото две отделни справки от счетоводството на ВКС е, че по неговата /на ВКС/ специална набирателна сметка застрахователят молител в настоящето пр-во е депозирал към днешна дата /5.І.2017 г./ сума в размер общо на 56 000 лв. (петдесет и шест хиляди лева)- съответна на сбора от главниците на обезщетенията по чл. 226, ал. 1 КЗ отм., присъдени от САС с атакуваната осъдителна част от неговото решение. Това е било извършено с две отделни платежни нареждания: едното с № ID:401444863, а другото с № ID:401444865, и двете от датата 4.І.2017 г.
Констатира се и че касаторът [фирма]-София е внесъл дължимата по касационната му жалба държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 30 лв. /тридесет лева/ за производството по чл. 288 ГПК – съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ирелевантно за уважаване на искането по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е обстоятелството дали понастоящем има образувано изпълнително дело срещу застрахователя молител или това е предстоящо.
С оглед горните констатации са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за да бъде допуснато спиране изпълнението на обжалваното от [фирма]-София осъдително въззивно решение № 2320 на САС, ГК, 12-и с-в, от 7.ХІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 2708/2016 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на решение на Софийския апелативен съд, ГК, 12 с-в, от 7.ХІІ.2016 г., постановено по гр.дело № 2708/2016 г. В ОБЖАЛВАНА,0ТА МУ ПРЕД ВКС ЧАСТ, с която [фирма]-София е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – да заплати на ищците К К. и Р. С. по 28 000 лв. (двадесет и осем хиляди лева) на всяка една от тях за понесените неимуществени вреди от смъртта на Г.М.К., настъпила на 6.ХІІ.2014 г. в резултат от ПТП и ведно със законната лихва върху всяка от тези две главници, считано от посочената дата на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
Заверени преписи от същото да се издадат незабавно на процесуалния представител на молителя [фирма]-София, както и на счетоводството и касата на ВКС – за сведение и изпълнение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 26 по описа за 2017 г.

Оценете статията

Вашият коментар