3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
С. 16.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 14/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” [населено място], подадена от процесуалния представител А. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, от 27.10.2011г. по в.гр.д. № 2161/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, ІІ ГО, 65 с-в, № ІІ-65-191 от 06.12.2010г. по гр.д. № 37479/2010г., с което са уважени предявените от Е. Б. Иванова – Д. против Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „следва ли в случаите на чл. 272 ГПК при мотивиране на решението мотивите на въззивния съд да са пълни и да съдържат съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, или може да са непълни”, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите „налице ли е реално съкращаване на щата” и „за задължението на работодателя да извърши подбор”, които според касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС. Прилага решения.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси е от значение за решаването на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като съдебната практика по прилагането на чл. 272 ГПК е уеднаквена с постановени от ВКС решения по реда на чл. 290 ГПК. С решение № 237 от 24.06.2010г. по гр.д. № 826/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/2009г. ІV г.о. ВКС, решение № 346 от 25.11.2011г. по гр.д. № 1387/2010г. ІІІ г.о. ВКС и др. е прието, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадане на фактическите и правни изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност. Но и в такъв случай въззивният съд мотивира решението си като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора.
Решението на въззивния съд е съобразено с посочената съдебна практика, която съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС има задължителен характер. Решаващата дейност на първоинстанционния и въззивния съд в случая е била еднаква по обем, тъй като пред въззивния съд не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. Поради съвпадане на фактическите и правни изводи, въззивният съд е препратил съобразно чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като същевременно е отговорил на оплакванията във въззивната жалба.
Останалите два въпроса не съставляват материалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Дали в случая е налице реално съкращаване на щата е фактически въпрос, на който може да се отговори след анализ на събраните по делото доказателства. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Относно задължението на работодателя да извърши подбор не е формулиран конкретен въпрос. Изложени са оплаквания за необоснованост на изводите на съда в тази насока, които не са основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А възз. с-в, от 27.10.2011г. по в.гр.д. № 2161/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: