3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
С. 16.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1727/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника юрисконсулт Р. Б., срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 335 от 30.06.2011г. по в.гр.д. № 254/2011г., с което е изменено решението на Врачанския районен съд, № 896 от 03.11.2010г. по гр.д. № 233/2010г. в частта за разноските, и е потвърдено в останалата част, с която е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.06.2003г., отменен е нот. акт № 5/2006г. с който е извършена продажбата, признато е за установено по отношение на ответниците Н. А. К., Н. С. Н., [фирма] и Министерство на земеделието и храните, че ищцата Г. Н. П. е собственик на процесния недвижим имот – нива от 50,001 дка в землището на [населено място], и е уважен ревандикационния иск по отношение на Министерство на земеделието и храните,
Ответницата по касация Г. Н. П. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма] поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси „дали решението, с което едно лице е признато за собственик на имот, без да са отменени всички актове, обективиращи сделките, свързани с прехвърляне правото на собственост върху имота на други лица, формира сила на пресъдено нещо по въпроса кой е собственик на имота, предмет на тези сделки, при положение, че са налице валидни, вписани в службата по вписвания актове /договори” и „следва ли направените от ищеца деловодни разноски, при уважаване предявения от него иск, да бъдат разпределени поравно между всички ответници, независимо от факта дали последните имат вина за образуване на делото или не.”
К. не е обосновал наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в съответствие с указанията, дадени в т. 4 на ТР № 1/2009г. по нито един от двата въпроса. Първият от поставените въпроси касае ревандикационния иск, който е уважен в установителната му част срещу всички ответници, а в осъдителната само срещу Министерство на земеделието и храните, придобило имота чрез договор за замяна, сключен с касатора [фирма]. Поради нищожност на сделката, с която [фирма] е придобил процесната земеделска земя, въззивният съд е приел, че приобретателят на имота по договора за замяна – Министерство на земеделието и храните, не е станал негов собственик. С даденото от съда разрешение на поставения правен въпрос законът е приложен в точния му смисъл и в съответствие със съдебната практика. Продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна, но не прехвърля правото на собственост, тъй като продавачът не е собственик. Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с цел промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, законите не са непълни, неясни или противоречиви за да е необходимо създаване на съдебна практика по прилагането им.
Вторият въпрос е по прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК. Разпоредбата, съгласно която ответникът се освобождава от отговорност за разноски само ако не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, е приложена от въззивния съд в точния й смисъл. К. не твърди да са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаването му от задължението за заплащане на разноските на ищеца.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд. Ответницата по касация Г. Н. П. е направила искане за присъждане на разноските за настоящото производство, но не е представила доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 335 от 30.06.2011г. по в.гр.д. № 254/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: