О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
Гр. София, 29.11.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 22.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
частно търговско дело № 2081/2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на постоянния синдик на СОЛЕКС ИНВЕСТМЪНТ ЕООД /н/ – С. Е. Б., срещу протоколно определение от 03.07.2019 г. по в.т.д.№ 318/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ т.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на синдика срещу решение № 96/21.02.2019 г. по т.д.№ 254/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявените от ТРАНСАТЛАНТИК УЪРЛД КОРП – Р. Панама, при участието на синдика С. Е. Б. като съищец, искове срещу ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място] и СОЛЕКС ИНВЕСТМЪНТ ЕООД /н/ [населено място], за да бъдат признати за относително недействителни по отношение на ТРАНСАТЛАНТИК УЪРЛД КОРП сключените на 22.02.2012 г. между ответниците договори за учредяване на ипотека, обективирани в нот.а.№ 25, т.І, р.№ 1516, н.д.№ 19/2012 г. и нот.а.№ 26, т.І, р.№ 1318, н.д.№ 20/12 г., върху следния недвижим имот: ? ид. част от УПИ в [населено място], р-н Лозенец, [улица] с площ от 1 026 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ – 1045 в кв. № 32 по плана на [населено място], с посочени граници, ведно с ? ид.ч. от построената върху него жилищна сграда, съответно индивидуализирана.
В частната жалба се релевира, че определението е неправилно и по подробно изложени съображения се моли за отмяната му. Според частния жалбоподател, незаконосъобразно съставът на ПАС е приел, че е предявен иск по чл.135 ЗЗД по общия ред, вместо по реда на чл.649 ал.1 ТЗ. Твърди се, че искът е свързан с производството по несъстоятелност и затова важат предвидените в чл.649 ал.5 ТЗ разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо, разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност и специалната подсъдност на чл.649 ал.4 ТЗ.
Против частната жалба е депозиран писмен отговор от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да счете въззивната жалба на синдика за недопустима, съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че той не е легитимиран да обжалва първоинстанционното решение. Намерил е, че в случая е предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД по общия ред /без да са изложени мотиви в посочения смисъл/ и правилата на чл.649 ТЗ са неприложими, включително синдикът не участва като страна /съищец/ в производството. Той би могъл единствено да представлява несъстоятелния длъжник.
Според настоящия съдебен състав изводите, че предявеният иск не попада в предметния обхват на чл.649 ал.1 ТЗ, откъдето е изведена липсата на процесуалноправна легитимация на синдика да обжалва постановеното решение, са неправилни, по следните съображения:
В случая се касае за иск на кредитор на несъстоятелността /чието вземане е включено в списъка на приетите вземания, одобрен от съда по реда на чл. 692 ал. 2 ТЗ/, който е предявен в законоустановения 1-годишен срок от откриване на производството и несъмнено е свързан с него. Видно от съдържанието на исковата молба, на основание чл. 135 ЗЗД се атакува като увреждащо кредитора действие учредяването на договорни ипотеки от страна на изпадналия в несъстоятелност длъжник в полза на ПИБ АД, три години преди откриването на производството по несъстоятелност. Твърди се, че към момента на извършване на действията /сделките/ банката е знаела за наличието на задължения на длъжника към ищеца, с оглед извършения от нея анализ на финансово-счетоводната документация на кредитоискателя преди отпускането на кредита. С учредяването на ипотеките банката е увредила ищеца, т.к. по този начин си е създала привилегия, включително и по смисъла на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ в откритото производство по несъстоятелност, а именно – да се удовлетвори първа по ред от цената на ипотекираните имоти /респективно при отпадане на привилегията, от стойността на същите имоти биха се удовлетворили съразмерно всички кредитори от съответния ред/. Независимо, че формулираният петитум за обявяване на относителната недействителност на посочените действия само спрямо ищеца не съответства на целта на производството по чл.649 ТЗ, следва да се посочи, че съобразно нормата на чл.649 ал.5 ТЗ влязлото в сила решение има действие не само между страните, но по силата на закона – и по отношение на всички кредитори. Гаранция за защита на техните права е именно участието на синдика като съищец в производството по иска, предявен от кредитор, чието конституиране е служебно задължение на съда – чл.649 ал.3 ТЗ. В подкрепа на изложеното е и създадената до момента практика на ВКС по чл.290 ГПК, съгласно която от съществено значение за квалификацията на иска като такъв по чл.649 ТЗ и неговата допустимост е моментът на предявяване – изисква се той да е след открито производство по несъстоятелност на длъжника, както и да съдържа твърдения за увреждащ характер на оспорваните действия по отношение на масата на несъстоятелността. Такива доводи в случая са налице, а по основателността им съдът следва да се произнесе с акта по същество. На последно място, ако въззивният съд счита, че така подадената и разгледана от първата инстанция искова молба не съответства в пълна степен на законоустановените изисквания, то изцяло в рамките на неговите правомощия е да преценява редовността й, както и да предприема действия по отстраняване на евентуалните й пороци.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне на Пловдивския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от синдика въззивна жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 03.07.2019 г. по в.т.д.№ 318/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на синдика на СОЛЕКС ИНВЕСТМЪНТ ЕООД /н/ срещу решение № 96/21.02.2019 г. по т.д.№ 254/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, и връща делото на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: