Т.д. 1369/18 ВКС, ТК,Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
гр. София, 11.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 14 ноември , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1369/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби от страна на: пълномощника на И. П. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 169 от 17.01.2018 г. по т.д. №2458/17 на САС,ТО,3 с-в, с което по жалба на В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №612 от 24.11.2016 г. по т.д. № 66/2015 на ОС-Благоевград, с която е отхвърлен искът на касатора срещу „Фентъзи голф“ООД и И. Р. предявен като частичен за сумата от 25 000 евро от общо 951 326,55 евро, за ангажиране на солидарната отговорност на двамата ответници на основание запис на заповед, издаден за сумата от 1 000 000 евро , на 23.04.2014 г. от страна на „Фентъзи голф“ООД и авалиран от И. Р..
Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост.
Като основания за допускане до касационно обжалване се сочат тези по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на чл.280 ал.2 ГПК.
От страна на пълномощника на касаторите в писмен отговор е изразено становище за неоснователността на касационната жалба и за липсата на основанията по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на чл.280 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20000 лв. намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че запис на заповед, издаден в [населено място], Р. за сумата от 1 000 000 евро , на 23.04.2014 г. от страна на „Фентъзи голф“ООД и авалиран от И. Р. с падеж- 22.12.2014 г. , на който ищецът основава претенцията си, не е подписан от лицето И. Р. като управител на дружеството издател „Фентъзи голф“ООД и лично като авалист. Последното следва от констатациите в заключението на приетата графологична експертиза с предмет изследване автентичността на подписите на издателя и авалиста. Счетено е, на основание чл.564 ал.1 ТЗ, че в случая, формата и съдържанието на процесната ценна книга като предпоставки за нейната валидност се уреждат от разпоредбите на закона по мястото, където е подписан записът на заповед, т.е. приложими са съответните законови разпоредби от правото на Р.. Позовал се е на законовото определение на записа на заповед в съдържанието на Закон за договорите на Р., което включва в себе си подписването от издателя и представянето й в присъствието на двама дееспособни свидетели и на съдържанието на разпоредбата в чл.23 от Закона за менителниците на Р., че никое лице не носи отговорност като издател и джирант, ако не я е подписал в това качество. Приел е, също така, че разпоредбата на чл.92 ал.2 от Закона за менителниците на Р., според която, когато издателят е търговско дружество , за да се ангажира отговорността му по запис на заповед, е достатъчно да е положен неговият печат е неприложима. Изложени са съображения за това, че тази разпоредба касае само случаите, когато ценната книга не носи подпис на издателя, но не и когато носи подписи на неизвестно лице. Като допълнителен аргумент е изложено съображение и за това, че в настоящия случай, печатът е на дружество със същото наименование, но друга правноорганизационна форма-О., вместо действителната-Е.. По изложените съображения искът за ангажиране солидарната отговорност на двамата ответници като издател и авалист са преценени като неоснователни.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба от страна на касатора, се сочат правни въпроси от значение за спора, които обобщено се свеждат до задължението на съда служебно да установи по съответния ред съдържанието на приложимото право на чужда държава, кой е приложимият закон на Р., приложими ли са разпоредбите на посочените от касатора разпоредби на кипърското право и как следва да се тълкуват,какво е действието на предварително подписан и подпечатан запис на заповед с цел измама, задължен ли е поемателят по запис на заповед да проверява предварително автентичността на положените подпис и печат и представителната власт на лицето,което я е подписало и предало.
Твърди се, че по тези въпроси са налице основания за допускане до касация, доколкото решението е в противоречие с посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Първият от поставените въпроси се основава на оплакване, че въззивният съд не е установил съдържанието на приложимото чуждо право, което видно от изложеното по-горе не е налице. В какъв смисъл следва да бъдат тълкувани и приложени посочените законови разпоредби на правото на Р. е въпрос по материалноправната законосъобразност, т.е по правилността на решението по конкретния спор. Отделно от това, не се обосновава и противоречието по този въпрос със задължителна практика на ВКС, нито въпросът да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в смисъла на т.4 от ТР 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Останалите въпроси не са надлежно включени в предмета на спора и по тях липсва произнасяне с обжалвания акт, поради което и не се явяват от значение за изхода му.
Следователно не е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно разпоредбите на чл.280 ал.1, т.1 или т.3 ГПК.
От страна на касатора се претендира и допускане на касационно обжалване на основание очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017/, изразяваща се в неправилно тълкуване на разпоредбите на правото на Р., неправилна преценка на съдържанието на обясненията на страните и на свидетелските показания и заключението на тройната графологична експертиза.
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая, от цитираните по-горе оплаквания в КЖ, нито едно от тях не отговаря на тези критерии за очевидност, доколкото няма как да бъдат установени твърдяните нарушения на материалния и процесуален закон само на база съдържанието на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./ за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 169 от 17.01.2018 г. по т.д. №2458/17 на САС,ТО,3 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.