3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 708
гр.С., 7.06.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1804 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. А. от [населено място], подадена от пълномощника – адв. Б. С. срещу въззивно решение № 501 от 1.06.2010 г. по гр.д.№ 14/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23.06.2009 г. по гр. д. № 3844/2008г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от М. С. А. срещу Р. Б. А. искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД- за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба, материализиран в Н.А. № 58/2007 г. и за разваляне на същия.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос: нищожен ли е поради накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба, по който страните са се споразумели за цена на имота, предмет на договора, по-ниска от пазарната. Поддържа се, че по процесуалноправния въпрос определящ изхода на спора по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, а именно допустимо ли е изпълнението на едно парично задължение независимо от размера и когато произтича от договор сключен в писмена форма да се установява с гласни доказателства е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а по въпроса относно начина по който съдът е длъжен да процедира при формиране на вътрешното убеждение, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Р. Б. А. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката искове за прогласяване за нищожен договор за покупко-продажба по нот.акт № 58/2007 г., с който жалбоподателката е продала на Р. Б. А. своя недвижим имот, а именно: апартамент № 10, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет.ІV, заедно с принадлежащите му мазе № 10 и съответните ид.части на сградата и от правото на строеж за сумата 28 100 лв., която сума продавачът М. С. А. е заявила, че е получила напълно и в брой от купувача Р. Б. А., като накърняващ добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и за разваля на същия на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, поради неплащане на договорената цена, въззивният съд е приел, че договора не накърнява добрите нрави, както и че не е оборена формална и материална доказателствена сила на нотариалния акт, в който изрично е отразено, че жалбоподателката в качеството на продавач е получила договорената цена. По иска за прогласяване за нищожен договора за покупко-продажба, поради несъответствие между пазарната оценка на имота към момента на продажбата и договорената такава, въззивният съд е приел, че нееквивалентността на престациите в случая не води до нищожност на договора на посоченото основание, тъй като няма данни за наличие на действия при уговарянето на цената, които да са укорими от гледна точка на морала и общоприетите норми на поведение, за да се приеме, че с оглед констатираната неравностойност на престациите договорът накърнява добрите нрави по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД. По предявения при условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за развалянето му, поради неплащане на продажната цена, съдът е приел че в нотариалния акт изрично е отразено, че продавачът-жалбоподателката е получила напълно и в брой договорената цена, чиято материална доказателствена сила не е била опровергана от последната.
Съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения материалноправн въпрос: нищожен ли е поради накърняване на добрите нрави договор за покупко-продажба, по който страните са се споразумели за цена на имота, предмет на договора, по-ниска от пазарната не е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В цитираното и представено решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 735/99 г. на ВКС, V г.о. е прието, че може да се разглежда като накърняване на добрите нрави и тази сделка, която накърнява изискванията за еквивалентност на престациите, като относно съдържанието на определена престация правилото на чл.63, ал.1 ЗЗД изисква кредиторът и длъжникът да се съобразяват в отношенията си и с добросъвестността. Приетото от въззивния съд, че по делото не са установени действия, които да са укорими от гледна точка на морала и обществените норми на поведение, поради което констатираната нееквивалентност на престациите не може да се разглежда като накърняване на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД не влиза в противоречие с посоченото в цитираното решение, което съдържа принципен и обяснителен характер относно характеристиката на добрите нрави и правната възможност в определени случаи нееквивалентността на престациите да се разглежда като накърняване на добрите нрави. Когато се преценява дали сделката противоречи на добрите нрави, съдът не следва да се ограничава само до нейното формално съдържание, изразяващо се в случая до неравностойни по размер престации, а следва да прецени дали тя е съвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Преценката относно това накърнява ли добрите нрави сделката следва да се извършва към момента на сключването й, спрямо съществуващите към този момент конкретни обсоятелства. В случая сделката, чиято нищожност жалбоподателката иска да бъде прогласена е сключена между близки роднини – между жалбоподателката, продавач, която е леля на купувача, неин племенник. С оглед на тези им отношение същите могат да уговарят помежду си и цена по-ниска от пазарната цена на имота, поради което нееквивалентността на престациите не може да се преценява като нарушение на добрите нрави.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос: допустимо ли е изпълнението на едно парично задължение, независимо от размера и когато произтича от договор сключен в писмена форма, да се установява с гласни доказателства.
В решение № 13 по гр.д. № 2028/69г. на ВС, І г.о. е прието ,че изпълнението на едно парично задължение, независимо от размера му, когато произтича от договор, който не е сключен в писмена форма може да бъде установявано и със свидетелски показания. В решение от 14.06.2004 г. по гр.д. № 618/2003 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че при наличие на две признания на страните съдържащи неизгодни за тях твърдения, същите следва да се подложат на преценка, с оглед на всички други обстоятелства по делото. И двете посочени решение са неотносими към поставения правен въпрос. Дадено от въззивния съд разрешение е, че отразеното в нотариалния акт изявление на продавачът- жалбоподателката, че е получила изцяло и в брой продажната цена от 28 100 лв. не е опровергано от последната, т.е. истинноста на писмено удостовереното от продавача в нот. акт, че е получил напълно и в брой продажната цена не е опровергана от страната която го оспорва, поради което следва да се приеме, че посочения в него факт отговаря на действителното фактическо положение.
По въпроса относно начина по който съдът е длъжен да процедира при формиране на вътрешното убеждение, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържаното противоречие с приетото в ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС не е налице. В него е прието, че преценката на доказателствата следва да се формира при съблюдаване на общи правила, обезпечаващи истинността на фактическите констатации, съдържащи се в нея. Неспазването на тези правила – логически, опитни и научни при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд съставлява нарушение на съществени процесуални правила. В случая въззивният съд е изложил мотиви относно неоснователността на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора поради неплащане на цената, като наред със своите мотиви е препратил по силата на разпоредбата на чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, а обосноваността на изводите му, че не е налице твърдяното неизпълнение от страна на купувача са относими към правилността на решението по същество. В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане при наличие на приложното поле по чл. 280 ГПК, поради което не дължи произнасяне по тези доводи в акта си по чл.288 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационното обжалване е налице в случаите, когато решението на Върховния касационен съд по повдигнат от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на неясни или непълни правни норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая, материалноправната норма на ЗЗД, уреждаща нищожността на договорите, сключени в нарушение на добрите нрави е ясна и точна и не се нуждае от тълкуване. Жалбоподателката не се е позовала на противоречива съдебна практика, нуждаеща се от промяна, нито е обосновала как приетото от въззивния съд разрешение, че договорът за покупко-продажба не е сключен в нарушение на добрите нрави е в противоречие с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 501 от 1.06.2010 г. по гр.д.№ 14/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :