4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
София, 29.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.д. № 1429/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК 81211486, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 19 от 28.02.2017 г. по в.т.д. № 23/2017 г. на Апелативен съд – Б., с което след отмяна на решение № 486 от 11.11.2016 г. по т.д. № 253/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, е прието за установено несъществуването на вписани в Търговския регистър обстоятелства с вписване № 20160307123955, а именно: освобождаване на М. А. и С. Х. като съдружници и даване на съгласие те да продадат дружествените си дялове на П. А. А. и А. Г. Х.; прехвърляне на 16 дружествени дяла и 1/3 ид.ч. от притежаваните в съсобственост 2 дяла от М. А. на П. А.; прехвърляне на 16 дружествени дяла и 1/3 ид.ч. от притежаваните в съсобственост 2 дяла от С. Х. на А. Х.; приемане на П. А. А. и А. Г. Х. за съдружници във [фирма]; приемане на нов дружествен договор. Постановено е, на осн.чл.30, ал.1 ЗТР, да се извърши служебно заличаване на вписаните обстоятелства.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил тълкуването, дадено в т.3 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС относно хипотезите, при които е налице „липсващо решение” на О.. Оспорва се изводът за неустановена истинност на протокола от проведеното на 12.12.2015 г. общо събрание на съдружниците. По съображения в жалбата касаторът претендира отмяна на въззивното решение, с произтичащите правни последици.
Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следния въпрос: Включени ли са в предмета на иска по чл.29 ЗТР твърдените от ищеца пороци, свързани с нарушения на процедурата по уведомяване и покана за участие в проведеното на 12.12.2015 г. общо събрание, неучастието му в него, респ. неподписване на протокола, водещи до неговата незаконосъобразност. Касаторът твърди противоречие с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация – А. Х. Л., чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Съображения в подкрепа на становището са развити в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и зачитане на своевременно заявеното от ищеца оспорване на съдържанието на протокол от О. от 12.12.2015 г., е приел, че истинността на протокола, материализиращ провеждането на общото събрание на съдружниците, не е установена, поради което и решенията му следва да бъдат квалифицирани като липсващи. Констатирано е, че ответното дружество е попречило с поведението си в процеса да се установи автентичността на подписа на ищеца. Недоказването на валидното възникване на решенията на О., е обосновало извод, че такива решения не са вземани и те са липсващи, поради което и вписаните на 07.03.29016 г. обстоятелства по партидата на дружеството не са валидно възникнали, което обуславя основателност на предявения установителен иск по чл.29, ал.1 ЗТР. При произнасяне по спорното материално право решаващият състав на Апелативен съд – Б. се е позовал на задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 38 от 24.04.2012 г. по т.д. № 8/2011 г. на ВКС, I т.о., според която установяване несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър, не съставлява установяване на отрицателен факт, а се провежда чрез оспорване на материализиращите обстоятелството документи, изявления и пр., по реда на процесуалния закон и чрез доказателствените средства, предвидени в него, съобразно конкретиката на оспорването.
Предвид решаващата правна воля на въззивната инстанция, формулираният от касатора въпрос не би могъл да се прецени като обуславящ по см. на чл.280, ал.1 ГПК и предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При постановяване на атакуваното решение съдебният състав на Апелативен съд – Б. не е преценявал относими към иска по чл.74 ТЗ основания за процесуална и материална незаконосъобразност на процесните решения и съответно не е формирал изводи в този смисъл. Поради това, поставеният в изложението въпрос, освен че е фактологически обоснован, той не попада в обхвата на основния селективен критерий за достъп до касация, поради което не следва да се преценява поддържаното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК отклонение от задължителните указания, дадени в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Освен горното, следва изрично да се отрази, че относимия към изхода на делото процесуалноправен въпрос /какъвто обаче не е поставен от касатора/, разрешен от въззивната инстанция, а именно – чрез какви доказателства се установява несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър, е в пълно съответствие с разрешението, дадено в цитираното по-горе решение на ВКС, постановено по аналогичен спор, по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди влизане в сила на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017 год./.
Предвид изложеното, искането за допускане на касационно разглеждане на делото следва да се отхвърли.
Независимо от изхода на делото, ответникът по касация не е направил искане за присъждане на разноски и доказателства за извършване на такива не са представени с отговора на жалбата.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 19 от 28.02.2017 г. по в.т.д. № 23/2017 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: