3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
С. 19.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26 май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1215/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника юрисконсулт Д. В., срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 11.11.2014г. по в.гр.д. № 313/2014г., с което е потвърдено решението на Кюстендилския районен съд, № 34 от 29.01.3014г. по гр.д. № 1321/2013г., с което е осъдена [община] да заплати на Р. Д. А. от [населено място], на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие неправилно монтиран пътен знак.
Ответницата по касация Р. Д. А. от [населено място] в подадения писмен отговор от пълномощника й адв. Г. Д. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от Р. Д. А. против [община] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че липсва спор между страните относно вида на причиненото на ищцата телесно увреждане и относно обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, а именно вследствие неправилно монтиран пътен знак. Характерът на увреждането, съпътстващите го физически болки и продължителността на страданията е установил от заключението на медицинската експертиза и свидетелските показания. Относно възражението на общината за съпричиняване на вредите от ищцата въззивният съд е приел, че липсват доказателства за виновно поведение на пострадалата, намиращо се в причинна връзка с увреждането й. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определил като е взел предвид характера на нараняването, естеството на понесените физически болки и неприятни психически изживявания: дискомфорт, потиснатост и пр., които пострадалата продължава да търпи, предвид и наличните загрозяващи цикатрикси за отстраняването на които е необходимо извършване на оперативни интервенции. В заключение е приел, че сума в размер на 10 000 лева справедливо обезщетява тези вреди.
К. [община] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „пропускът на първата инстанция да докладва възражение за съпричиняване, поражда ли за въззивната инстанция като инстанция по същество задължение да докладва възражението за съпричиняване и да даде указания на страните относно неговото доказване” поради противоречие с ТР № 1/09.12.2013г. ОСГТК на ВКС, алтернативно да се допусне касационно обжалване поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В допълнително изложение касаторът моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос „дали преценката за справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД включва обсъждане само на характера на увреждането, естеството на претърпените неприятни физически и психически преживявания и наличие на остатъчни белези”. Противоречие в съдебна практика обосновава с решение на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 105/14г., но не го представя.
Върховният касационен съд намира, че предвид данните по делото поставеният процесуалноправен въпрос не е от значение за решаването на делото. В с.з. на 17.06.2014г. въззивният съд е докладвал въззивната жалба на [община], включително възражението за съпричиняване на претърпените вреди от пострадалата, и е дал възможност на страните да посочат доказателства. Представителят на общината е заявил, че иска да се намали присъденото от първоинстанционния съд обезщетение с оглед възражението за съпричиняване, но няма доказателствени искания. Поради липса на доказателствени искания или искания за извършване на други процесуални действия, съдът е дал ход на устните състезания без да извършва повторно доклад по делото по възражението на жалбоподателя за съпричиняване. В с.з. н 02.10.2014г., след отмяна на хода на устните състезания, въззивният съд отново е докладвал въззивната жалба на [община] и възражението за съпричиняване на вредите от пострадалата, а процесуалният представител на общината е заявил, че няма възражения по доклада и няма доказателствени искания. Извършените от въззивния съд процесуални действия по описания начин не са в противоречие с приетото в т. 2 на ТР № 1/2013г. съгласно което в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд следва да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая въззивният съд двукратно е дал възможност на ответника по иска [община] да ангажира доказателства във връзка с възражението си за съпричиняване, но доказателства не са били ангажирани. При наличието на задължителна съдебна практика по поставения въпрос, не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По поставеният материалноправен въпрос не е установено твърдяното противоречие в съдебната практика, тъй като такава не е представена. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради наличието на задължителна съдебна практика относно критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди – ППВС № 4/1968г., раздел ІІ, съгласно което размерът на обезщетението е свързан с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесните увреждания такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При определяне на размера на обезщетението в настоящия случай съдът е взел предвид именно тези обективно съществуващи обстоятелства – характера на увреждането, естеството на понесените физически болки, неприятни психически изживявания които пострадалата търпи предвид наличните загрозяващи цикатрикси, за отстраняването на които е необходимо извършване на оперативни интервенции.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На ответницата по касация следва да се присъдят 600 лв. разноски по делото за настоящата инстанция съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 11.11.2014г. по в.гр.д. № 313/2014г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Р. Д. А. от [населено място] сумата 600 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: