Определение №711 от 42580 по търг. дело №3445/3445 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№711

гр. София, 29.07.2016год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3445 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С Е“Л., (‘Starway A.’ LLP), със седалище: Л., Великобритания, вписано под № ОС376106 в регистъра на дружествата за Англия и У., чрез адв. Б. Т. и [фирма], чрез адв. С. Скъпева срещу решение № 73/22.06.2015г. по в.т.д. № 161/2015г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 118/31.03.2015г. по т.д.№ 697/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е прието за установено по отношение на „Банка Д.“ ЕАД, „МВ О.“ Е., и „Старуей Е.“ Л., че не съществува вземане на [фирма] против „С Е“ Л. в размер на 1142529,64 лв, произтичащо от договор от 15.09.2012 г., за престой на кей, швартоване, отшвартоване, ползване на ел. енергия, скачване и разкачване на кораб, цедирано на [фирма] с договор за цесия от 31.05.2013 г., сключен с [фирма], признато с решение от 20.06.2013 г. по арб.д. № 20/2013 г. на Арбитражния съд за търговски спорове Б., което вземане е предмет на изп. д. № 20138040400885 по описа на ЧСИ с рег. № 804 на КЧСИ.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма] е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, БАС е приел, че спорът е по иск с правно осн. чл.464 ГПК, предявен от банката против касаторите. Съдът е установил висящността на изпълнително производство с взискател [фирма] и длъжник „С Е“Л.. По искане на взискателя изпълнението е било насочено срещу собствения на длъжника моторен кораб, предмет на морска ипотека в полза на [фирма]. Ипотеката е била учредена за обезпечение на вземането на банката за отпуснат кредит на предходния собственик на кораба. БАС е приел, че банката е присъединен по силата на чл.459 ГПК по право взискател по изпълнителното дело, тъй като изпълнението е било насочено спрямо предмета на обезпечението. При извършеното от ЧСИ разпределение на постъпилата от изпълнението сума на [фирма] е признато право на предпочитателно удовлетворение от сумата, на осн. чл.99,ал.2 ЗЗД вр. чл.54, б.”б” К.. Съдът е съобразил, че с договор за цесия от 31.05.2013г. [фирма] е продало на [фирма] вземането си против „Старуей Ейджанси“Л., произтичащо от договор за престой от 15.09.2012г. и анекси към него, и представляващо пристанищни такси за престой на кей и извършени услуги в пристанище. Цесията е била съобщена на длъжника на 01.06.2013г. За вземанията си по договора за престой корабостроителницата е издала фактури на обща стойност 533 709 евро, които са били осчетоводени от „С Е“Л.. Въззивният съд е споделил направените изводи от първоинстанционния съд за несъществуване на вземането на [фирма] против „С Е“Л., а оттук и [фирма] срещу същия длъжник. Изводът в тази насока е бил направен от БАС въз основа на фактическите констатации за уговореното в договора за кораборемонт, договора за престой, последващи анекси и начина на доказване на последващо изпълнение от страна на изпълнителя : липса на уговорен срок за ремонта, неуточнен обем ремонтни работи, дължимо авансово възнаграждение в размер на 30% от цената, рязко и немотивирано увеличение на таксата за престой с анекси , сключвани през месец, липсата на надлежни доказателства за реалното предоставяне на услугата с влекач и за реалните количества консумирана от кораба ел.енергия- съставени двустранно подписани протоколи, без налични счетоводни записвания и разходооправдателни документи. За изчерпателност относно установяване на фактите по спора БАС е препратил към мотивите на БОС по реда на чл.272 ГПК. В заключение въззивният съд е извел извод, че от страна на касаторите и корабостроителницата са били съставяни поредица от документи с цел да се симулира предоставянето на услуги и възникването на парични задължения за заплащането им от собственика на кораба. След като не съществува вземането, което е било прехвърлено с процесната цесия в полза на цедента, то не съществува същото и за цесионера. Апелативният съд е приел, че искът по чл.464 ГПК не е предоставен единствено на първоначалния взискател срещу останалите присъединили се кредитори. Този иск е защитно средство на истинския кредитор, тъй като участието на привидния кредитор на същия длъжник в разпределението на събраните суми изцяло или отчасти би осуетило удовлетворяването на действителния кредитор. С иска по чл.464 ГПК разполага всеки един конкуриращ се взискател срещу друг взискател. Прието е било че искът е предявен в преклузивния едномесечен срок.
По отношение на формулираните в изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, настоящият състав на ВКС намира следното:
Първи въпрос е поставен във връзка с допустимостта на иска по чл.464 ГПК, а оттук и на въззивното решение: Разполага ли с правото на иск по чл.464, ал.1 ГПК присъединен кредитор или това право има само първоначалният кредитор? В какво качество встъпва в изпълнителното производство кредитор, в чиято полза има учредена ипотека – на първоначален взискател или на присъединен взискател? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в определение № 556/02.10.2014г. по т.д. № 4610/2013г. на ВКС, II т.о., определение № 756/22.12.2011г. по ч.гр.д. № 641/2011г. на ВКС , IV г.о. , ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и определение № 680/18.12.2012г. по ч.гр.д. № 295/2012г. на ВКС , I г.о. и по чл.280, ал.1 , т.2 ГПК – определение № 202/04.06.2013г. по в.ч. гр.д. № 127/2013г. на БАС. Същият въпрос е намерил разрешение в обжалваното решение и е обусловил изводите на БАС за допустимост на иска. Не е налице посоченият от касаторите селективен критерий за допускане на касационно обжалване. В тълкувателните мотиви на визираните от тях определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК : определение № 556/02.10.2014г. по т.д. № 4610/2013г. на ВКС, II т.о., определение № 756/22.12.2011г. по ч.гр.д. № 641/2011г. на ВКС , IV г.о. и служебно известното на настоящия състав: определение № 159/31.03.2009г. по ч.гр.д. № 1930/2008г. на ВКС, І г.о. не е прието, че само първоначалният взискател по молба, на който е било образувано изпълнителното производство може да оспори вземането на присъединил се в последствие взискател / по право – на осн. чл.459 ГПК, каквато е банката в качеството на ипотекарен кредитор или по молба – на осн. чл.456, ал.2 ГПК/ и че правото на иск по чл.464 ГПК не принадлежи на присъединилия се взискател. Цитираната практика на ВКС е създадена по въпроса относно момента, от който се поражда правният интерес за взикателя да предяви отрицателния установителен иск и в този смисъл даденото разрешение е, че правен интерес е налице от момента на присъединяването на друг взискател. От този момент възниква конкуренция между взискателите, защото за съдебния изпълнител се поражда задължение да извърши разпределение на постъпленията по изпълнителното дело между всички взискатели по реда на чл.460 ГПК . Имуществото на длъжника по чл.133 ЗЗД служи за обезпечение на всички кредитори, а не само на първоначалния взискател, които имат еднакво право да се удовлетворят, освен ако няма законни основания за предпочитание. На осн. чл.457,ал.1 и ал.2 ГПК присъединените взискатели имат същите права каквито има и първоначалния взискател и извършените до присъединяването действия по изпълнението ползват и присъединилите се взискатели. Следователно не е отречено правото на присъединен взискател да предяви иск по чл.464 ГПК и даденото от БАС разрешение е в същия смисъл.
Вторият въпрос касае също допустимостта на иска: В случай на влязло в сила определение, с което делото е прекратено по отношение на единия от задължителните необходими другари по искане на ищеца, има ли право съдът еднолично да взема решение и отново да го конституира или в този случай следва да прекрати делото и спрямо другия задължителен другар? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие с постановените по реда на чл.290 ГПК : решение № 373/28.11.2012г. по гр.д. № 1361/10г. на ВКС, III г.о., Решение от 14.12.2008г. по т.д. № 676/2007г. на ВКС, I т.о., решение № 151/27.07.2011г. на ВКС,III г.о. Така посочените решения не обхващат спецификата на конкретния казус – прекратяването се е наложило поради предприети от самия касатор действия по заличаване и възстановяване на регистрация, допустими според правото на държавата по регистрация. Доколкото при задължително необходимо другарство на страната на ответника съдът е длъжен да следи служебно за конституирането на всички другари, то начинът по който е процедирал първоинстанционният съд е в съответствие със задълженията му и е обезпечил допустимостта на исковото производство.
Третият въпрос : Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, когато има направено възражение за недопустимост на първоинстанционното решение? е въведен при позоваване на селективен критерий по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК : решение № 210/15.08.2014г. на ВКС, IV г.о. и решение № 166/15.07.2013Г. по гр.д. № 1285/12г. по гр.д. № 785/10г. на ВКС, III г.о. Съдът намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по него, тъй като БАС е разгледал всички доводи по въззивната жалба относно недопустимостта на първоинстанционното решение, а и с оглед разясненията по т.1-3 ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.269, изр.1 ГПК той е бил длъжен и служебно да се произнесе по въпроса за допустимостта на решението на БОС, което е и осъществено.
Поставеният четвърти въпрос: Следва ли въззивният съд като потвърждава първоинстанционното решение да изложи свои мотиви, да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от въззивниците или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд съгласно възможността по чл.272 ГПК? попада в обхвата на произнасянето на въззивния съд. Не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съответствие с цитираната от касаторите задължителна съдебна практика : решение № 114/15.05.2010г. по гр.д. № 4232/2008г. на ВКС, IV г.о., решение № 373/23.07.2014г. по гр.д. № 3003/2013г. на ВКС, IV г.о., решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС , IV г.о. и др. БАС е изложил самостоятелни изводи относно установените релевантни за спора факти: сключване на договори, конкретно съдържание на клаузи по тях, съпоставяне, начин на установяване на изпълнението по тези договори, като съобразил и правните им последици по отношение на спорното право. Препращането към мотивите на първоинстанционното решение не е заместило дължимата от въззивния съд на осн. чл.236, ал.2 ГПК дейност по мотивиране на решението.
Въпроси пети, седми и осми : 5/ Относно обема и начина на доказване на твърдяна от страната симулация на арбитражния процес, поради несъществуване на вземането на ищеца спрямо ответника в този процес? 7/ Само от факта, че предявеното пред арбитражния съд вземане на ищеца не съществува, а ответникът го е признал, следва ли че извършените от страните по арбитражното дело процесуални действия са привидни /симулативни/ ? 8/ При иск по чл.464 ГПК, когато с исковата молба се претендира абсолютна симулация , като в същото време по делото се установява, че симулацията засяга само определената в договора цена на услугата, длъжен ли е съдът да отхвърли изцяло иска или следва да събере доказателства и да определи цената на тази услуга, която е предоставена? не изпълняват изискването за общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се има предвид, че обуславящ изхода на спора е направеният от въззивния съд правен извод, че не съществува вземане в полза на цедента [фирма] спрямо длъжника „Старуей Ейджанси“Л. поради симулативност на възникването на задължения за предоставяне на услуги, респ. за заплащане им от собственика на кораба, т.е. на симулативност на правното основание за пораждането им. В този смисъл е въведен и довод с исковата молба. Поради така установената симулативност на договорната връзка между цедент и длъжник и оттук липсата на вземане по нея не е зачетена и задължителната сила на арбитражното решение между цесионер и длъжник. Тъй като по делото не е било прието, че е налице симулация само относно цената на услугата, то и формулираният осми въпрос не се явява обуславящ изхода на правния спор.
След прецизиране на шести въпрос същият касае разпределението на тежестта на доказване между страните по иска по чл.464 ГПК. Д. на касаторите е, че тежестта на доказване на фактите, които изключват оспорваното притезание принадлежи на ищеца, а не на ответника и с въззивното решение е разместена доказателствената тежест като е прието, че ответниците не са провели доказване на релевантните факти. Мотиви в този смисъл не са излагани от въззивната инстанция. Изводите на БАС за несъществуване на вземането на конкуриращ взискател са въз основа на събрания доказателствен материал и неговата оценка, а не поради неангажиране на доказателства.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Не са налице доказателства за извършване от ответника на разноски за касационната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73/22.06.2015г. по в.т.д. № 161/2015г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.