О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
С. 22.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1532/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. С. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. Т. Т., срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 507 от 28.11.2014г. по в.гр.д. № 750/2014г., допълнено с определение от 13.01.2015г., с което е потвърдено решението на Хасковския районен съд, № 522 от 25.07.2014г. по гр.д. № 948/2014г. Решението е обжалвано в частта относно вината за разстройството на брака, режима на лични отношения на бащата С. Д. С. с детето Х. С. Д., издръжката за детето и месечния наем за предоставения й за ползване апартамент, собственост на ответника.
Ответникът С. Д. С. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Д. А. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
С първоинстанционното решение, потвърдено от въззивния съд с препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите му, е прекратен гражданският брак между К. Д. С. и С. Д. С. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на двамата съпрузи; ползването на семейното жилище е предоставено на майката докато упражнява родителските права над детето Х. и е определен месечен наем от 85 лв.; упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Х. е предоставено на майката; бащата е осъден да заплаща по 150 лв. месечна издръжка на детето и е определен режим на лични отношения на бащата с детето Х. както следва: до навършване на двегодишната му възраст бащата има право да го вижда и да го взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа на съответния ден, без преспиване, със задължението да го връща на майката след изтичане на определеното време; след навършване на двегодишна възраст до четиригодишната му възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с приспиване, както и 15 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължението да й го връща след изтичане на определеното време; след навършване на четиригодишна му възраст – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден, с приспиване, по време на Коледните и на Новогодишните празници, а именно от 09,00 часа на 24 декември до 19,00 часа на 2 януари през всяка четна година, по време на В. празници, а именно от 09,00 часа на Р. петък до 19,00 часа на първия понеделник след В., които в съответната година са определени за празнуването съобразно Православния календар, през всяка нечетна година, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, със задължението да й го връща след изтичане на определеното време.
К. К. Д. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправия въпрос „следва ли съдът да постановява съдебен акт с елемент на модалност и изменчивост при настъпване на определен факт, който факт е в противоречие с нормите на закона и заложената в тези норми защита, която предоставя съда” и по процесуалноправния въпрос „следва ли в производството по развода ищцата да бъде оставена без каквато и да е защита от гледна точка на обезпечаване на общите финансови средства на семейството, и правилно ли първоинстанционният съд е разделил производствата /прекратил първото производство/ като по този начин е оставил ищцата без защита предвид липсата на финансов ресурс”. Първият въпрос е поставен във връзка с определения режим на лични отношения на бащата с детето. Приложена е съдебна практика.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси, тъй като касае режима на лични отношения на детето с родителите му, е от значение за решаването на делото, но не се констатира противоречивото му решаване с приложената съдебна практика. В обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се включват влезлите в сила съдебни актове – ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 3. Приложените решения не са окончателни и липсва отбелязване за влизане в сила. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Относно режима на лични отношения съдът е процедирал в съответствие с утвърдената съдебна практика, съобразно възрастта на детето, като при по-ниска възраст е предвидено виждането да става без преспиване, а при по-висока възраст с преспиване и вземане на детето за официални празници както и един месец през лятото. Така определеният режим не накърнява интересите на детето нито създава опасност за физическото му и психическо развитие /при липса на твърдения и данни за рисково поведение от страна на бащата/, а напротив, дава възможност за запазване и развиване на отношенията с бащата, което е в интерес на детето.
П. въпрос за отделянето на производството по имуществени спорове от брачните искове не е от значение за решаването на делото поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 600 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 507 от 28.11.2014г. по в.гр.д. № 750/2014г.
ОСЪЖДА К. Д. С. от [населено място] да заплати на С. Д. С. от същия град 600 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: