О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 716
Гр. София, 21.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 20.12.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша ч.т.д. № 2961/2018 г., докладвано от съдия Петя Хорозова, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Д. – П. от [населено място], против определение от 08.10.2018 г. по т.д.№ 42/2016 г. по описа на Габровския окръжен съд. С него е оставено без уважение искането й да бъде освободена от внасянето на такси и разноски по предявена молба за отмяна на влязло в сила определение № 265 от 16.02.2018 г. по в.ч.т.д.№ 392/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е била оставена без разглеждане частната жалба на И. Г. Д. – П. срещу определение № 510/24.10.2017 г. по т.д.№ 42/2016 г. на Габровския окръжен съд за отказ да бъде присъединена като кредитор в производството по несъстоятелност срещу МИРА ЕЛ ООД [населено място], общ. С., по реда на чл.629 ал.4 ТЗ.
В жалбата се съдържат оплаквания, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че са налице условията на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на частната жалбоподателка от заплащането на държавна такса, предвид представените по делото доказателства, както и че внасянето на сумата за държавна такса сериозно ще влоши качеството й на живот. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново такова, с което искането за освобождаване от държавна такса и разноски да бъде уважено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, т.к. е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Преди всичко, при произнасяне по реда на чл.83 ал.2 ГПК следва да се изходи от размера на дължимата държавна такса, за да се прецени, дали страната има възможност да я заплати. При молба за отмяна държавната такса е равна на тази за въззивната инстанция /чл.18 ал.1 от Тарифата/, т.е. в настоящия случай възлиза на 15 лв. Доколкото частната жалбоподателка има доходи /получава пенсия, по твърдения в декларацията – 238 лв./, то съдът намира, че заплащането на таксата в посочения по-горе размер е в нейните възможности и не съставлява непреодолимо затруднение, което да обоснове освобождаването й от това задължение. Що се отнася до искането за освобождаване от разноски по делото следва да се посочи, че такива в настоящия етап на производството не се предвиждат.
Предвид изложеното, постановеното в същия смисъл обжалвано определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.10.2018 г. по т.д.№ 42/2016 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на И. Г. Д. – П. по чл.83 ал.2 ГПК да бъде освободена от внасянето на такси и разноски по предявена молба за отмяна на определение № 265 от 16.02.2018 г. по в.ч.т.д.№ 392/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: