3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
С. 22.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 май две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1378/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от Т. Поповска – прокурор в Апелативна прокуратура – С., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 12 с-в, № 2350 от 17.12.2014г. по в.гр.д. № 4012/2014г. в частта, с която е отменено решението на Софийски градски съд, ГО, І-6 с-в, № 5112 от 10.07.2014г. по гр.д. №2545/2013г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. В. А. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. за сумата 5000 лв. и с въззивното решение искът е уважен в този размер.
Ответникът по касация А. В. А. в представения от пълномощника му адв. И. Б. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Прокуратурата на Република България поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос „за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД” поради противоречие с ППВС № 4/1968г., т. 2 и ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС,т. 3 и 11, както и по материалноправния въпрос свързан с „определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 З.”. Прилага съдебни решения.
ВКС намира, че първият от поставените въпроси не е решен от въззивния съд в противоречие с посочената съдебна практика. В. съд е обсъдил правнорелевантните за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства – продължителността на наказателното производство, предишните осъждания на ищеца, притесненията на ищеца от повдигнатото му обвинение, психическото му и физическо състояние през периода на наказателното преследване /въз основа на показанията на св. С./. Вторият въпрос, които касае начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З., също не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. С ППВС № 4/68г., раздел ІІ, е прието, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обстоятелства, като са изброени част от тях. В този смисъл са и изложените от въззивния съд мотиви. Дадените с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 указания относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение по искове по чл. 2 З., също са съобразени. Както бе посочено по-горе при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил обстоятелствата, относими към претърпените неимуществени вреди – продължителният период на наказателно преследване и отражението му върху психическото състояние на ищеца. Различните размери на обезщетения по отделните дела са резултат от конкретната, различна във всеки отделен случай фактическа обстановка по посочените по-горе критерии, но не са индиция за противоречива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 450 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 12 с-в, № 2350 от 17.12.2014г. по в.гр.д. № 4012/2014г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. В. А. сумата 450 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.: Членове: