Определение №718 от 43455 по ч.пр. дело №2959/2959 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 718

Гр. София, 21.12.2018 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
ч.т.д. № 2959/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, вр. чл.95 ал.5 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Д. – П. от [населено място], против определение от 04.10.2018 г. по т.д.№ 42/2016 г. по описа на Габровския окръжен съд. С него е оставено без уважение искането й за предоставяне на безплатна правна помощ, чрез назначаване на адвокат – процесуален представител, по предявена молба за отмяна на влязло в сила решение № 221/06.11.2017 г. по т.д.№ 42/2016 г. по описа на ГОС, с което е била отхвърлена молбата на Васил И. Д. и Д. Й. П. с правно основание чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника МИРА ЕЛ ООД [населено място], общ. С..
В частната жалба се развиват подробни доводи за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати нарушения на ЗПП и необоснованост. Излага се, че жалбоподателката попада в кръга на лицата по чл.24 т.3 пр. последно от ЗПП и отговаря на изискванията на закона за предоставяне на правна помощ, съобразно критериите на чл.23 ал.3 ЗПП и представените от нея доказателства. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което искането по чл.94 ГПК да бъде уважено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК и насочена срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт.
Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Целта на ЗПП е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ, която е безплатна за правоимащите. Съобразно нормата на чл.24 ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато помощта се явява неоправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, както и когато претенцията му е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Следователно в производството по чл.95 ГПК съдът е в правомощията си да преценява допустимостта на молбата, във връзка с която се иска предоставяне на правната помощ, за формиране на изводите си по съществото на искането.
В настоящия случай предявената молба за отмяна се преценява като недопустима, по следните съображения:
На първо място, жалбоподателката И. Г. Д. – П. не е била страна в производството по т.д.№ 42/2016 г. на Габровския окръжен съд, нито има качеството на необходим другар по смисъла на чл.304 вр. чл.216 ал.2 ГПК. Поради това тя не е процесуално легитимирана да претендира отмяна на влязлото в сила решение.
На второ място и независимо от горното, атакуваното решение не е от категорията съдебни актове, подлежащи на отмяна. Налице е практика на ВКС, ТК, споделяна от този състав /определение № 85/23.03.2015 г. по т.д.№ 685/2015 г. на ІІ т.о., определение № 462/07.08.2015 г. по ч.т.д.№ 1793/2015 г. на ІІ т.о./, че влязлото в сила решение за отхвърляне на молба за откриване на производство по несъстоятелност не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. С него не се разрешава материалноправен спор, който да не може да бъде пререшаван, поради формирана сила на пресъдено нещо, съгласно разясненията на т.2 от ППВС № 2/1977 г. С такава сила се ползва само решението за откриване на производство по несъстоятелност и то в частта за неплатежоспособността на длъжника и началната й дата, но не и в частта относно съществуването и размера на вземането на кредитора, инициирал производството. Затова е допустимо при отхвърляне на молбата по чл.625 ТЗ да бъде предявена нова молба за откриване на производство по несъстоятелност от същия или друг кредитор. В случая частната жалбоподателка вече е завела такава и към момента производството по нея е висящо пред въззивната инстанция /в.т.д.№ 238/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд/ .
Недопустимостта на молбата за отмяна изключва възможността за предоставяне на правна помощ, независимо дали лицето отговаря на останалите изисквания на ЗПП. По изложените съображения обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.10.2018 г. по т.д.№ 42/2016 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на И. Г. Д. – П. за предоставяне на безплатна правна помощ по предявена молба за отмяна на влязло в сила решение № 221 от 06.11.2017 г. по т.д.№ 42/2016 г. по описа на ОС – Габрово.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар