2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
С. 09.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 164/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. от [населено място], подадена от адв. И. В., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 150 от 02.07.2008г. по в.гр.д. № 1651/2007г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ГК, І отд., 1 с-в, от 04.06.2007г. по гр.д. № 613/2006г., с което е отхвърлен предявеният от К. И. Б. против държавата, Министерство на правосъдието и Окръжен съд [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 З. за присъждане на сумата 26 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дейността на синдика М. Б..
Ответникът по касация Окръжен съд [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация Министерство на правосъдието в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли предявения от К. И. Б. иск за солидарно осъждане на държавата, Министерство на правосъдието и Окръжен съд [населено място] на основание чл. 1, ал. 1 З., въззивният съд е приел, че за ангажиране на отговорността на синдика в Търговския закон е предвидена специална разпоредба – чл. 663, ал. 3 ТЗ, съгласно която синдикът дължи на длъжника и на кредитора обезщетение за виновно причинени вреди при осъществяване на правомощията си. Изложените в исковата молба и допълненията към нея обстоятелства са именно за незаконосъобразни действия на М. Б. във връзка с осъществяваната от него дейност като синдик на [фирма]. Приел е, че Окръжният съд [населено място] правомерно е назначил М. Б. за синдик, тъй като към момента на назначаването му Б. е отговарял на изискванията, регламентирани в чл. 656 ТЗ. От своя страна действията на синдика не представляват административна дейност. По своя характер те са гражданскоправни.
К. Б. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК поради противоречие на решението с практиката на ВКС по въпроса за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос ограничена ли е отговорността на синдика само до визираните предпоставки по чл. 663, ал. 3 ТЗ или следва да се понесе и по реда на чл. 1, ал. 1 З. от държавния орган поради неправомерния избор на синдик.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване, а оплакване за процесуално нарушение, съставляващо основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. С т. 1. на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС е прието, че материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос. Въпросът за реда, по който може да се реализира отговорността за действия на синдика, е от значение за решаването на делото, но е разрешен от съда съгласно съдебната практика, а разпоредбите на чл. 1, ал. 1 З. и чл. 663, ал. 3 ТЗ са ясни и се прилагат непротиворечиво от съдилищата. С ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 6 са дадени разяснения относно отговорността по З. на държавните органи и в частност на Министерство на правосъдието. Прието е, че отговорността на държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД в областта на З. и тази отговорност е гаранционно обезпечителна. По искове за обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата е в трудови или служебни правоотношения. Отговорността на държавния орган се обосновава с качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес, поради което Министерство на правосъдието отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите изпълнители и съдиите по вписванията, които са в служебни отношения с министерството.
В съответствие с посоченото ТР правилно съдът е приел, че Министерството на правосъдието не отговаря за дейността на синдика, тъй като включването на определено лице в утвърден от министъра на правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, не поставя тези лица в трудови или служебни правоотношения с министерството. По прилагането на чл. 1, ал. 1 З. съществува богата съдебна практика, в която непротиворечиво са разяснени отделните фактически състави. Така например с решение № 5/2009г. по гр.д. № 355А/2008г. на 5-членен състав по препирня за подсъдност между административни и общи съдилища е прието, че по реда на чл. 1, ал. 1 З. подлежат на разглеждане само искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. на дейност по упражняване на властнически правомощия, свързани с възложените на тези административни органи и длъжностни лица със съответен закон функции. За вреди, причинени от други действия на съответния орган или длъжностно лице, които не попадат в кръга на възложените за изпълнение като административна дейност, отговорността на съответния правен субект следва да бъде ангажирана по общия исков ред.
По въпроса за реда за реализиране на отговорността на синдика също е налице съдебна практика – с решение № 10/2009г. по гр.д. № 944/2008г. на Софийски апелативен съд е прието, че синдикът не осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 З.. Дейността му е от стопански характер и отговорността му е регламентирана изрично с разпоредбата на чл. 663, ал. 3 ТЗ.
Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая не са налице визираните предпоставки. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 З. ясно постановява, че когато в закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. С разпоредбата на чл. 663, ал. 3 ТЗ е предвиден начина за реализиране на отговорността на синдика. Както по отношение прилагането на чл. 1, ал. 1 З., така и на чл. 633, ал. 3 ТЗ съдебната практика е създадена при точно тълкуване на закона и не са налице предпоставки за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 150 от 02.07.2008г. по в.гр.д. № 1651/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: